Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
Тамплиерите обаче притежават и нещо, което засяга финансовите дела. В книгата си „Банки, хляб и бомби“, том 1, Щефан Ердман пише следното:
„Тамплиерите са първите заемодатели и съответно първите банкери на Средновековието. Настоящата парична система има дълга история; произходът й ни отвежда векове преди Христос. До създаването на паричната система хората са извършвали разменна търговия — стока за стока или стоки срещу злато.
С увеличаването на транспортните и търговските пътища и интернационализирането на колониалната политика принудително се разширява и радиусът на търговията и обмяната на стоки. Количествата на стоките нарастват и започват да се пренасят на по-далечни разстояния. Съответно печалбите също се увеличават. Натуралната система обаче се оказва непрактична, защото е трудно да се транспортират разменни стоки на дълги разстояния. Твърде опасно е да се носят големи количества златни и сребърни монети.
За търговците най-сигурно било да не носят със себе си златни и сребърни монети, а да ги заместят с техен еквивалент. Така възникват първите търговски каси, които съхраняват богатството на търговците, докато те необезпокоявано обикалят и вършат делата си. Като доказателство търговците получават подпечатана и подписана квитанция, т.нар. «ценно писмо».
При това развитие на нещата малко по-късно пред банкерите се открива неочаквана възможност. С времето съхраняваният при тях капитал (златни и сребърни монети), за който гарантирали «ценните писма», се натрупвал. Те започват да заемат чуждо злато, което си е измама още от самото начало, защото то всъщност е чужда собственост.
Не минало много време преди търговците да започнат да си разменят само квитанции. Хартийките ставали все повече, така че можели да се обменят във всеки град. На този принцип възникват първите съвременни банки, които се издържат от даване и търгуване с квитанции, докато в същото време трупат огромни печалби. В замяна на златото са въведени хартиени банкноти.“ (1, S. 232ff)
От „ценните писма“ възникват банките. Последствията от тях обаче са големи. В книгата си „Смяна на властта“ Армин Ризи пише:
„Изведнъж всички стоки и услуги трябвало да се пресмятат в хартиени пари. Скоро започват да се обменят само хартиени банкноти. Нужна е нова сриксация на цените и заплатите. Колко «пари» струва един топ коприна, едно прасе, един клафтер дърва, един ден работа? Всичко се дефинирало с парична стойност. Работата, стоките и хората стават зависими от парите, а също и от тези, които правели възможен паричния поток — от банкерите.
Междувременно банките отдавна вече били започнали да пускат квитанции, които нямат покритие. «Тук имаме хиляда сандъка злато на съхранение. Вече ги дадохме на заем, но не във вид на злато, а в ценни книжа. Следователно ние отпуснахме хиляда сандъка злато и все пак имаме хиляда сандъка със злато! Защо да не продължаваме да играем по същия начин?»
Търговците и приемателите били напълно убедени в почтеността и думата на банките, че банкнотата има покритие. Никой не можел да го провери, защото златото навсякъде се обменяло под формата на квитанции и станало недосегаемо. Днес тази измама отдавна се е превърнала в закон. Само много малък процент от парите имат златно покритие. Всички държавни банки печатат пари и ги декларират чрез определена търговска дейност. Днес по-голямата част от наличните парични стойности в обръщение дори не са хартиени, а само имагинерна игра на компютърни числа. Но тази игра на числа е илюзия, която като сапунен мехур може да се спука по всяко време.“ (20, S. 255f)
В разцвета на тамплиерите и цистерцианците се развива една и до ден днешен характерна архитектура: готиката. Експертите продължават да търсят преходната фаза от романтизъм към готика.
В периода между 1130 и 1260 г. се повяват точно 80 църкви и катедрали с впечатляваща и същевременно тайнствена и мистична красота (например Нотр Дам в Париж, Страсбург, Амиен, Руан, Реймс и Шартр). За три от най-прочутите „постройки на тамплиерите“ се смятат Уестминстърското абатство в Лондон, Кьолнската и Майлендърската катедрала. Те са своеобразни майсторски постижения на архитектурата, в които закономерностите на свещената геометрия са употребени до съвършенство. Днес милиони хора посещават тези „вълшебни произведения“ и се питат как е могло да възникнат от човешка ръка. Загадъчното въздействие върху посетителите се губи в тайнственото начало на готическата епоха. Внезапното преоткриване на свещената геометрия в началото на 12. век естествено трябва да се отнесе към намирането на текстовете от Атлантида.