Не пипай тази книга!
- Автор: ван Хелсинг Ян
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не пипай тази книга!». Краткое содержание книги:
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ван Хелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
След смъртта на своя дядо и учител Мишел следва първо реторика и философия в Авиньон. От 1529 г. в Монпелие учи медицина и през 1532 г. получава научна степен.
Жени се за заможната вдовица Ана Гемела и през 1549 г. става лекар и таен учен в Салон-дьо-Прованс34. През 1555 г. публикува основната част от пророчествата си. През 1566 г., след смъртта му, неговият ученик Жан дьо Шавини издава останалата част от тях, които обхващат годините 1555–3797.
Трябва да се отбележи, че между 1532 и 1549 г. Нострадамус прекарва дълги периоди в абатството на Орвал/Лотарингия и в манастира на Камрах. Орвал е женският метох на манастира на свети Бернар, т.е. не на някой друг, а на Бернар от Клерво. Изследователят на Нострадамус Жерар дьо Сед твърди, че по време на 18-те месеца, прекарани там, Нострадамус е посветен в някаква страховита тайна.
Изображение 53: Мишел дьо Нотр Дам (Нострадамус); пророк, лекар, лечител и астролог; живее от 1503 до 1566 г. в Южна Франция.
Според Сед от този момент нататък Нострадамус принадлежал на строго организирано тайно общество, Priere de Sion, наследник на тамплиерския орден. Ако проследим информациите на изследователя, ще предположим, че по този начин Нострадамус е получил достъп до тайните на тамплиерите — преди всичко до тези, които са свързани с Атлантида, защото той дава сведения за външния вид на атлантите и за тогавашните природни условия (червено небе, амфибийни черти на обитателите…, виж казаното от Мулдашев).
Това би могло да обясни възможността му да предсказва събития за много векове, че дори и хилядолетия напред, защото е познавал съдържанието на текстовете от Атлантида, открити от тамплиерите.
Ако Нострадамус наистина е бил посветен, възниква въпросът дали до същото знание не са имали достъп и други хора?
Как мислите? Дали знанието е изчезнало завинаги, или малка група пазители го е присвоила и е добила власт, по-голяма и от тази на тамплиерите някога?
Нека се запитаме…
9. В какво се превърнаха рицарите тамплиери и текстовете от Атлантида?
Преди да разбулим тази тайна, ми се иска да ви поведа на друго пътуване във времето:
Намираме се почти хиляда години назад в миналото. Как изглеждат нещата? Няма ток, асфалтирани улици, естествено никакви коли или самолети. Хората пътуват с каруци, теглени от коне или крави; водата се топли на печката; тоалетна, каквато я знаем, с пускане на вода и всичко останало, няма; липсват GSM-и и друга комуникационна техника. Малцина от хората имат образование и могат да четат и пишат. Книгите, които съществуват — ако човек може да си ги позволи — третират теми, различни от днешните, и най-често са написани на латински. Има хора, пътували по света — естествено не колкото нас, но все пак са посещавали далечни страни; обменът на знания е ставал най-вече по този начин.
Нека допълним въображаемото ни пътешествие с факта, че по онова време отношението към хората, които имали различно мнение, както и към друговерците, не е особено деликатно. Хоп, и оставали без глава. Намираме се във вековете на Инквизицията, времето, когато изгаряли вещици.
Говорим за период на мъжките съюзи, т.нар. тайни ложи, масонски ложи и клубове за дебати. В тях се срещат мъже с образование — военни, аптекари, лекари и учители, пътували много, които разискват различни от възприетите по онова време въпроси. Събират се представители на различни християнски общности (францисканци, доминиканци…), банкери, както и пътешественици, археолози, физици, химици, дори откриватели и търговци.
В тогавашните ложи се споделят най-новите открития и е ясно, че ставащото в никакъв случай не трябва да стига до ушите на другите. Знанието в повечето случаи носи еретична природа и противоречи на моментните представи за история, религия и политика.
Археолозите разказвали за пирамидите, които са напълно различни от възгледите за световна култура.
Спомням си например находките в Стоунхендж, Южна Англия, направени при разкопки. (Отново древни атлантически артефакти.)
В Карпатите бяха открити плочки с надписи и съоръжения, които днес бихме нарекли машини, останки от по-древна култура, чиито представители под натиска на външни влияния (например ледников период) са прокопали големи тунели и галерии в планините, за да се спасят и преживеят природното бедствие.
34
Град в Южна Франция — бел. прев.