Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
„Не се оставяй да те предизвика, Джини!“
— Прав сте, както винаги, но банята ще трябва да почака до довечера. Ако закъснея за следобедните упражнения, ще бъда грубо смъмрена — отвърна язвително тя и продължи да върви.
Стив се отби при семейство Дейвис, за да благодари на Ели за храната, оставена му от Джини миналата нощ.
— Не бях аз, мистър Кар. Беше Ана. Тя е мила и внимателна млада жена. Наистина полага големи усилия, за да се справи добре с уроците си. Сигурно е ужасно трудно за момиче, което не е имало майка, а и твърде дълго е била далече от баща си. Тя е имала едно спокойно съществуване, така че това предизвикателство сигурно е мъчително за нея.
— Вероятно сте права, госпожо. Ще й благодарите от мен, нали?
— За нея ще има по-голяма стойност, ако тази благодарност дойде направо от вас — предложи Ели, убедена, че те биха били добра двойка.
Той кимна и си тръгна. Чудеше се защо Ана бе постъпила толкова мило и бе го запазила в тайна. Не би ли искала признание? „Разбира се, представила си е, размишляваше Стив, че той ще потърси внимателната персона и ще открие, че това е тя! В края на краищата тя беше потайна и хитра жена.“
Този следобед те извървяха три мъчителни мили. Докато влизаше в лагера, Джини се размина със Стив, но отказа да хвърли поглед в неговата посока или да проговори. Тя си рече, че може би той не може да реши какво чувства или как да се държи. Ако не му обръща внимание за малко, може би ще го принуди да вземе някакво решение.
Тъмни заплашителни облаци се трупаха над главите им, преди храната да беше още сготвена и сервирана, а вечерната работа привършена. Силата и напорът на вятъра се усилваха. Вятърът придърпваше ръцете и краката, дрехите, косата и платнищата. Тежестта във въздуха предупреждаваше за надвисналата буря. Чуваше се заплашителният й грохот. Всеки бързаше да се подготви за нейното връхлитане. Къпането беше пропуснато или претупано. Вещите се складираха вътре или се поставяха под колите на мушами.
Джини подготви животните и колите, както беше научена. Бурята удари светкавично и бясно. Проливният дъжд се изля като из ведро, преди да успее да свърши и да се прибере вътре. Животните бяха стреснати от гръмотевиците и светкавиците. Тя ги галеше и им говореше утешително, докато се успокоиха. Когато се обърна, за да се отправи към колата, видя Стив да тича към нея, мокър до кости.
— Нещо лошо ли има? — попита той, вперил поглед в течащата по лицето й вода и прилепналите към него къдрици. Ризата й също беше прилепнала върху гърдите й, но той се правеше, че не забелязва.
Тя обясни какво бе направила.
— Привърших вече и се прибирам.
— Не сте поставили козирката отпред. Такъв пороен дъжд ще прокапе вътре и ще развали нещата ви. Ще ви помогна.
Той грабна ръката й и я дръпна към колата. Изкачи се на теглича, вдигна капака от сандъка на капрата и извади оттам една голяма мушама. Показа й как да я заметне върху сандъка и да седне, а после как да я подсигури на място. Начинът, по който беше положил единия ръб, създаваше улей, който позволяваше на дъжда да се стича отляво и отдясно на дървеното легло.
— Да влезем вътре и да видим дали нещо не трябва да се извади от водата.
Стив скочи на вратата от задната страна и измъкна Джени, сякаш вдига перце, а после затвори отвора след тях. Средата на колата беше свободна, тъй като тя не си беше сложила още постелките. Той премина напред и провери за локви.
— Няма от какво да се притеснявате, само малко влага.
Той й подаде няколко вещи, които трябваше да се извадят, за да не се увредят, ако вятърът разкъса отвързаното покривало.
— Това трябва да свърши работа. Вие най-добре се изсушете цялата и се преоблечете, преди наистина да стане студено.
— Благодаря ви за помощта. Съжалявам, че не знаех за козирката.
— Не мислете за това, мис Ейвъри. Още не е било предмет на нашите уроци.
Стъпиха случайно върху един кафез, кракът на Джини се заклещи и тя загуби равновесие. Стив се хвана за нея и двамата се залюляха назад. При падането събориха постелките на пода и те смекчиха удара. Стив се оказа върху нея. Той се засмя и погали пухения дюшек.
— Ако не беше той и двамата щяхме да се нараним. — Джини забеляза, че Стив не се отмества от нея, нито пък тя го отблъскваше настрани.
— Благодаря, че ме спасихте — промълви тя несигурно.
— Няма защо, Ана — усмихнат, той махна мокрите къдрици от лицето й. — Ти си вир-вода.
Джини не можа да се въздържи и се усмихна в отговор.
— Ти също, Стив.
Без да вдига ръката си от рамото й, той наведе глава и прокара пръсти през катранената си коса.