Гората [The Woods-bg]

В течение на няколко мига се мъча да събера мисли. Тя има право.

— Значи видели сте онези статии?

— Да.

— Тогава трябва да знаете, че и аз бях там през онова лято.

— Знам го.

— И знаете, че сестра ми изчезна безследно в онази нощ.

Тя кимва.

Поглеждам я втренчено.

— Затова именно съм тук.

— Искате да отмъстите за сестра си?

— Не — отвръщам аз. — Тук съм, за да я намеря.

— Но нали е мъртва? Уейн Стъйбънс я е убил.

— Така мислех и аз.

Рая се извръща за момент. Сетне ме поглежда право в очите.

— За какво сте излъгали тогава?

— За нищо.

Отново този поглед.

— Можете да ми имате доверие.

— Аз ви имам доверие.

Тя чака. Чакам и аз.

— Коя е Люси?

— Момиче от същия лагер.

— И още? Какво общо има тя със случая?

— Баща й бе собственик на лагера — казвам аз. И добавям: — По онова време бе моя интимна приятелка.

— И какво сте излъгали двамата?

— Нищо не сме лъгали.

— Тогава какво имаше предвид Маноло?

— Да пукна, ако знам. И аз искам да разбера.

— Нещо не ми е ясно. Защо сте толкова сигурен, че сестра ви е жива?

— Не съм сигурен — отвръщам аз. — Но ми се струва, че съществува доста голяма вероятност да е така.

— Кое ви кара да допуснете подобна вероятност?

— Маноло.

— Какво Маноло?

Изучавам това лице и си мисля дали не ме работят в момента.

— Преди малко млъкнахте, щом споменах името Джил Перес.

— Видях го в същите статии. Бил е убит.

— Не е бил — отвръщам аз.

— Не разбирам.

— Известно ли ви е защо Маноло се рови в събитията от онази нощ?

— Не ми е казвал.

— Не ви ли бе любопитно да разберете?

Тя свива рамене.

— Той твърдеше, че е свързано с работата му.

— Рая — обаждам се аз, — това не е истинското му име.

Поколебавам се, ще ми се да изчакам някаква реакция, някакво предположение от нейна страна. Няма такова нещо.

— Неговото истинско име — продължавам аз — е Джил Перес.

Минава малко време, преди да осъзнае чутото.

— Момчето от гората?

— Именно.

— Сигурен ли сте?

Уместен въпрос. Но аз потвърждавам без сянка от колебание: — Да. Тя мисли.

— Всъщност в момента ми казвате — ако всичко това е така, — че през цялото време той е бил жив.

Кимвам.

— И ако той е бил жив… — Гласът й секва и аз довършвам изречението:

— Може и сестра ми да е.

— Или може би — казва тя — Маноло — Джил, както искате го наречете, ги е избил всичките.

Много интересно. Такава мисъл не ми е минавала през главата. А всъщност има някакъв резон. Джил ги убива, оставя улики, които сочат и него като жертва. Но имаше ли Джил достатъчно мозък, за да измисли нещо подобно? И къде е мястото на Уейн Стъйбънс в тази схема? Освен ако Уейн казва истината…

— Ако е така — заявявам аз, — ще трябва да го установя вън от всякакво съмнение.

Рая смръщва вежди.

— Маноло казваше, че двамата с Люси лъжете. Ако ги е убил, защо му е да приказва такива неща? Защо ще губи цялото си време в проучвания на случилото се? Ако той го е сторил, ще знае отговорите на всички въпроси, не е ли така?