Вечеря за двама
- Автор: Гейл Майк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вечеря за двама». Краткое содержание книги:
Но биологическият часовник на Дейв неумолимо тиктака. И когато фалира списанието, за което работи, тръгва лавина от събития, които ще нароят куп проблеми.
Принуден да води рубрика с отговори на читателски проблеми в тийнейджърско списание, печеният Дейв изведнъж се намира затънал до гуша в пуберитетските излияния на своята аудитория. Едно от писмата обаче коренно се различава от останалите. Тринайсетгодишната Никола О’Конъл не търси съвет за момчета, а иска да научи повече за Дейв. Защото е убедена, че е неин баща. И притежава доказателства…
Бивш водещ на рубрика за читателски проблеми, сега Майк Гейл е журналист на свободна практика, който сътрудничи на редица списания като „Сънди Таймс“, „Стайл“ и „Космополитан“. Автор е на няколко бестселъра, окачествени от критиката като нова литературна ниша в съвременния роман.
Стил: Преследвачка
Правило, което се нарушава: Защо ни карате да бъдем груби? Винаги е по-лесно да ви го кажем със заобикалки.
Съобщение: Здравей, Ейми е. Телефонния ти секретар сигурно е развален. Оставих три съобщения тази седмица, но ти не отговори нито веднъж. Обади ми се!
Това беше последното от четири съобщения, които моят приятел Тревър получи на телефонния си секретар преди няколко години в рамките на седмица след един случаен сеанс, който той настойчиво се опитваше да забрави. Наивно си въобразяваше, че въпросната Ейми е разбрала намека — след като не отговори на никое от съобщенията й, той съвсем ясно й заявяваше: „Благодаря, но без мен.“ Никакви самозалъгвания от рода на „Може би лентата се е заплела/ сигурно токът в апартамента му е спирал/ кучето може да е съборило телефонния секретар“ не могат да променят факта, че на бойното поле, наречено „любов“, не съществуват счупени телефонни секретари. А само нарушени обещания.
Стил: Мълчаливката
Нарушено правило: Никога не плашете един мъж до смърт като го карате да отгатва кой се обажда.
Съобщение: Щрак.
Има само няколко неща, способни да ядосат един мъж повече от това да пусне телефонния си секретар и да чуе звука от затваряне на слушалката. Трябва да знаете, че ние не обикаляме магазините за електроуреди, не изучаваме техническите характеристики на всеки модел и не даваме четирийсет лири, за да придобием хипермодерен уред, който вие да пренебрегвате! Щом си купуваме машина — значи искаме да ни оставят съобщения. Проблемът с мълчаливките е, че ни принуждават да тършуваме в съвестта си за извършени в миналото прегрешения, които безмилостно ни преследват. Например моят приятел Лий в студентските си години пострада от мълчаливка, която му къса нервите седмици наред. Отначало той си помислил, че го дебне Карън — последното гадже, с което бил скъсал, сетне решил, че може би е Люси — настоящата му приятелка, която го проверява, да не би да върти любов с най-добрата й приятелка Ким. Докато накрая се оказало, че е просто майка му, която отказвала да има взимане-даване с каквито и да е „технологични измишльотини“.
Стил: Инструмент за мъчение
Нарушено правило: Винаги преценявайте внимателно последиците от вашето съобщение.
Съобщение: Здрасти, Меласа се обажда. Лежа и си мисля за мен, за теб, за една бъчва бира „Хаген Даз“ и онези белезници, които ми подари.
Ако има съобщение, което трябва да бъде запазено за пример на бъдещите поколения, то е горното. Заредено е с копнеж, тайнственост и непосредственост, които ние, мъжете, обичаме да откриваме у жената, която ни го е оставила — това е чудесно, ако си ерген или живееш заедно с приятели, които без съмнение ще позеленеят от злоба щом чуят подобно послание. Но когато живееш с родителите си, както моят приятел Лий, то може да се окаже пълен кошмар.
„Не бях посветил Мелиса в моето домашно положение по очевидни причини — обясни ми Лий. — Така че можеш да си представиш колко бях ужасен, когато се върнах вкъщи, а майка ми се усмихна особено и рече: «О, имаш съобщение от някоя си Мелиса, скъпи. Звучи като приятно момиче…»“
Ние, мъжете, знаем, че оставянето на съобщения след писукащия сигнал може да бъде травматизиращо. Знаем, че вие искате да ни кажете нещо от рода на: „Здравей, аз съм сексапилната/ остроумна/ интригуваща жена, с която се виждаш“ вместо: „Спомняш ли си сексапилната/ остроумна/ интригуваща жена, с която се виждаше? Е, аз съм нейната близначка с вързан език.“
Но нищо от това няма значение, защото ако не оставяте съобщения от рода на споменатите по-горе, вие винаги трябва да се чувствате свободни да изразите себе си след писукането.