Вечеря за двама

— Да, така е. Гостите за Хардинг вече пристигнаха — казва жената. — Но масата е запазена за шест часа, а не за седем. — Не мога да повярвам, че съм сбъркал часа. Изи сигурно е бясна. — Да ви я покажа ли?

Кимам примирено и тръгвам след сервитьорката през ресторанта към маса в задната част на залата. Едва сега осъзнавам защо не съм я видял в началото. Търсех голяма група жени, а тях ги няма, но Изи не е сама. До нея на масата седи Никола. Изи се изправя, протяга ръце към мен и ме целува. После става Никола и също ме целува.

— Изи и аз имаме да ти разправяме много неща — съобщава ми тя.

— Не разбирам.

— Реших, че е време — казва Изи, като ме поглежда право в очите, — всичко това да свърши. Уморих се да бъда сърдита, да се самосъжалявам, да ми липсваш. И много исках да видя Никола. Така че миналата седмица й се обадих — знаех, че мобилният й телефон е написан на гърба на снимката, която ти ми даде — и се срещнах с нея и с майка й. Всичко мина толкова добре, че я поканих да се присъедини към нас тази вечер. Тя се съгласи, след което и двете решихме да се срещнем по-рано, за да си побъбрим, без да се месиш в нашите работи. Цялото ела-че-ще-празнуваме-с-момичетата-от-списанието си беше чиста измама.

— Изи е толкова готина — възторгва се Никола. — Знаеш ли, че получава безплатни парфюми от всички парфюмерийни фирми, които представя в списанието! — След което веднага се поправя. — Не искам да кажа, че е готина защото получава безплатни парфюми. Тя е готина, защото… ами такава си е.

— О, благодаря ти за комплимента, Никола — усмихва се жена ми. — Едно флаконче „Енви“ на Гучи още утре ще кацне в пощенската ти кутия. — Изи ме поглежда. — Но тя е права, знаеш ли, ние двете се разбираме, сякаш сме стари приятелки. Невъзможно е, и като казвам това, значи го мисля, невъзможно е да не харесаш Никола. Трябва да се гордееш с нея, Дейв.