Вечеря за двама
- Автор: Гейл Майк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вечеря за двама». Краткое содержание книги:
Но биологическият часовник на Дейв неумолимо тиктака. И когато фалира списанието, за което работи, тръгва лавина от събития, които ще нароят куп проблеми.
Принуден да води рубрика с отговори на читателски проблеми в тийнейджърско списание, печеният Дейв изведнъж се намира затънал до гуша в пуберитетските излияния на своята аудитория. Едно от писмата обаче коренно се различава от останалите. Тринайсетгодишната Никола О’Конъл не търси съвет за момчета, а иска да научи повече за Дейв. Защото е убедена, че е неин баща. И притежава доказателства…
Бивш водещ на рубрика за читателски проблеми, сега Майк Гейл е журналист на свободна практика, който сътрудничи на редица списания като „Сънди Таймс“, „Стайл“ и „Космополитан“. Автор е на няколко бестселъра, окачествени от критиката като нова литературна ниша в съвременния роман.
дни
След съботния следобед, който прекарах с Никола, нещо в нашите взаимоотношения се променя. Изчезва отчуждеността. Редовно разговаряме по телефона и не само, за да уточним следващата си среща — тя ми се обажда дори когато няма кой знае какво да ми каже. Водим несвързани, особени разговори, аз я питам как е минал денят й, а тя ме пита за моя и след пет минути ми казва, че трябва да затваря, защото майка й носи чай или нещо подобно. Тогава си задавам въпроса: „Защо изобщо ми се обади?“. А после осъзнавам, че в нейния свят, когато харесваш някого, искаш да си говориш с него дори ако няма какво да му кажеш — всъщност, особено когато нямаш нищо за казване. Защото възприемаш телефонния разговор не като общуване, а като проверка и повторна проверка, че отношенията ви са наред. Никола е поела задължението да се грижи за укрепващото ни приятелство. Заела се е да ме успокоява — мен, трийсет и една годишния мъж, че всичко е наред. Сякаш и двамата сме натоварени с новата и неотложна мисия да се опознаем добре преди нещо да се обърка. През следващия месец се срещаме всяка седмица.
Първа седмица
Ден: Вторник късно следобед.
Моето алиби: Ще пийнем по едно със стар колега и приятел.
Нейното алиби: След училище ще отиде на гости при приятелка.
Място на срещата: Кино „Принц Чарлз“, Лестър Скуеър.
В това кино обикновено прожектират комбинация от художествени филми и филми, които са се въртели преди години. В момента има панорама на тийнейджърски комедии и с Никола гледаме „Десет неща, които мразя у теб“. И двамата харесвахме филма, но по различни причини. Никола — защото е романтичен и тя си пада по Хийт Леджър, който игра главната роля. А аз, защото е глупав и абсолютно безсмислен.
Просвещавам Никола, че филмът е създаден по Шекспировата пиеса „Укротяване на опърничавата“, която съм изучавал в университета. Виждам, че иска да ми вярва, но е скептична. Изразът на лицето й казва: „Как може толкова хубав филм да е написан от досадния дъртак Шекспир?“
Не споря. Когато свършваме с обсъждането на филма, разговорът ни се прехвърля върху най-любимите ни киноленти. Фаворитите на Никола са „Титаник“, „Американски пай“, „Мъже в черно“, „Остин Пауърс — Шпионинът, който ме спъна“ и сега „Десет неща, които мразя у теб“. Моите са „Терминатор“, „Апартаментът“, „Омразата“, „Ангели с мръсни лица“ и „Подводницата“. И двамата, струва ми се, сме леко разочаровани, че нямаме допирни точки, така че й обещавам да взема на видео „Американски пай“, а тя ще помоли майка си да провери дали във видеотеката имат „Ангели с мръсни лица“.
Втора седмица
Ден: Събота по обед.
Моето алиби: Не е необходимо. Изи заминава за два дни в командировка в Милано на едно модно дефиле.
Нейното алиби: Драматичният кръжок.
Място на срещата: Японският ресторант „Йо Суши“ на Поланд Стрийт в Сохо.
Признавам на Никола, че ми е писнало от бургери и че се нуждаем от смяна на тапетите. В секундата, в която влизаме в суши бара, разбирам, че е впечатлена. Харесва й роботът, който обикаля ресторанта и разнася напитки, както и конвейерната лента, по която идва храната. Най-малко й харесва самото суши. Опитвам се да й обясня, че суровата риба е здравословна, но тя никак не е убедена, а когато й давам да опита най-обикновено рулце риба тон, не успява да се насили да го преглътне.
За щастие, извън суровата риба, има и други ястия и Никола си избира няколко плата с пиле и зелеви боклуци и кутия кока-кола. Пита ме дали съм разочарован от нея, защото не харесва суши, а аз прихвам и й обяснявам, че не съм заради рибата, а защото съм взел „Американски пай“ на DVD и се е оказал пълен боклук. Тя се засмива и признава, че във видеотеката нямали „Ангели с мръсни лица“, но не била особено нещастна, тъй като майка й казала, че филмът е черно-бял, след което лицето й се издължава, все едно недоумява: „Можеш ли да си представиш подобно нещо?“