Вечеря за двама
- Автор: Гейл Майк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вечеря за двама». Краткое содержание книги:
Но биологическият часовник на Дейв неумолимо тиктака. И когато фалира списанието, за което работи, тръгва лавина от събития, които ще нароят куп проблеми.
Принуден да води рубрика с отговори на читателски проблеми в тийнейджърско списание, печеният Дейв изведнъж се намира затънал до гуша в пуберитетските излияния на своята аудитория. Едно от писмата обаче коренно се различава от останалите. Тринайсетгодишната Никола О’Конъл не търси съвет за момчета, а иска да научи повече за Дейв. Защото е убедена, че е неин баща. И притежава доказателства…
Бивш водещ на рубрика за читателски проблеми, сега Майк Гейл е журналист на свободна практика, който сътрудничи на редица списания като „Сънди Таймс“, „Стайл“ и „Космополитан“. Автор е на няколко бестселъра, окачествени от критиката като нова литературна ниша в съвременния роман.
Трета седмица
Ден: Петък следобед.
Моето алиби: Не е необходимо — взимам си свободен следобед.
Нейното алиби: Навехнала си китката, падайки по стълбите в училище, и ме уверява, че няма нищо лошо да се чупи по физкултура, защото и без това не може да прави нищо с ръката си.
Място на срещата: Южният бряг на реката, на пейките, гледащи към Темза.
Предложението да дойдем тук е мое, защото това е едно от любимите ми места: напомня ми какъв прекрасен град би могъл да е Лондон. Духа доста режещ вятър, но грее и слънце. Никола казва, че е идвала тук с майка си, за да купуват книги от многобройните букинисти. Седим цяла вечност и гледаме хората, а Никола дори разпознава известна звезда от телевизионна сапунка, която разхожда кучето си. Представяме си какво би било да сме на нейно място и решаваме, че не ни харесва. Обядваме късно с няколко шоколадови десерта и си разделяме кутийка безалкохолно. Докато ядем, я питам как се е чувствала, като е знаела, че има татко, без да подозира къде е и какъв е. Тя ми разказва, че си мечтаела как се появявам изневиделица и заживявам с тях. Освен това винаги си представяла, че работя нещо обикновено, като бащите на приятелките й. Питам я какво си е мислила за мен като човек, а тя се засмива и отговаря, че не помни. Моля я да изброи три неща, които не знам за нея. Тя размисля малко и се съгласява. Първото е, че когато била малка имала жълто одеяло, което постоянно носела със себе си. Любопитствам дали все още го има, а тя завърта очи и отвръща „не“. Когато ми разказва как понякога си представя, че е певица, за която пише в „Топ оф дъ Попс“, се разсмива. Признавам й, че и аз съм мечтал същото. Питам я коя е любимата й песен и тя ми отговаря с няколко такта от една балада на Марая Кери, на която никой от двама ни не знае заглавието. Последното, което ми казва, е, че никога не се е целувала истински с момче, макар да лъже приятелките си, че го е правила. Признава ми, че е имала възможности, но не харесвала особено момчетата, които искали да я целуват. След няколко минути добавя, че всъщност се е целувала с няколко момчета на парти миналата година, но без език, поради което не се броели за истински целувки.
Четвърта седмица
Ден: Вторник.
Моето алиби: Прекарвам деня в библиотеката, търсейки информация за университетски курсове.
Нейното алиби: Училището е затворено поради спукване на водопровод, казва на майка си, че ще прекара деня у приятелка.
Място на срещата: Моята кола, слушаме музика и обикаляме безцелно из северен Лондон.
Караме покрай Холоуей Роуд, когато Никола ми казва, че иска да ме помоли за съвет. Питам я за какво се отнася и тя отговоря, че е за момчета. В един миг отчаяно си помислям, че ще ме пита за секс, но тя улавя ужаса, изписан на лицето ми, и се залива от смях, като кокори очи.
— Мислиш си, че искам да те питам за „онова“, нали? — хили се тя. Кимам, а тя обяснява, че вече е говорила за „онова“ с майка си и че в училище имат часове по сексуална култура. Добавя, че смята да почака докато се омъжи, а аз подхвърлям дали това все пак не е малко старомоден начин на мислене. Тя свива неопределено рамене и ми разказва за едно момиче на име Петра Уилсън, която го направила миналата седмица с момче, което срещнала на купон. Също и за Софи Уокър, която е с две години по-голяма от нея и очевидно се наложило да взима хапче за „след това“ два пъти този срок, а Кейти Снел пък била бременна на единайсет години и не стига, че бащата нямал петнайсет, но бил „наистина, ама наистина ужасно грозен“.
— Всички момчета в училище говорят за това сякаш не представлява нищо — възмущава се Никола. — И някои от момичетата говорят също като тях. Но то не е нищо, нали? Как може нещо, от което се раждат деца, да бъде нищо? Няма никакъв смисъл. Не е нищо, така че не разбирам защо всички се държат по този начин. Адски е тъпо!
Казвам й, че е стигнала до правилен извод и я питам дали не е била повлияна от Бритни Спиърс. Тя завърта очи и отрича. Сама си е съставила мнение. Споделя, че харесва едно момче в училище. Казвало се Брендан Кейси. Понякога го дебнела. Пита ме как може да го накара да я забележи. Съветвам я просто да бъде естествена. Тя ме пита за какво може да си мисли той, а аз й разкривам, че когато бях на неговите години мислех само за футбол и че ще умра млад. Тя се учудва дали всяко момче на тази възраст мисли за това.
— Не, струва ми се само аз — отвръщам. — Бях доста морбидно дете.
спокойствие
Относително лесно успявам да се измъквам незабелязано, защото на работа Изи усилено се готви за интервюто за новия пост. Връща се вкъщи изморена и тръгва изморена на работа, а аз се опитвам да й помагам според силите си. Не си позволявам да се чувствам виновен, че я лъжа, защото все още не мога да осмисля огромното значение на онова, което се случва в живота ми. Никола също е щастлива и се наслаждава на времето, прекарано с мен, въпреки че за нея сигурно е трудно да запази такава невероятна тайна от майка си.