Скрити тайни
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрити тайни». Краткое содержание книги:
Лекият вкус на бренди, приятното драскане на наболата му брада по бузата й, барабаненето на дъждовните капки и омайният аромат на цветя я понесоха на крилете си и тя се почувства сякаш бе взела опиат, силен и покоряващ.
Устните му се откъснаха от нейните, за да поемат наново пътешествие по лицето й, за да проследят линията на брадичката, за да гризнат леко ухото, докато чакат, докато търпеливо я чакат да стане готова за следващата стъпка.
Нейт се отдръпна, съвсем малко, издърпа пуловера й през главата и го метна на пода. Стори й се, че забеляза проблеснало като светкавица желание, което превърна очите му в тъмносива пепел. Той прокара пръст по гърлото й чак до пулсиращото зърно на гърдата.
Меган пое рязко въздух и отметна глава назад.
— Толкова си красива, Мег. Толкова мека — Притисна устни към рамото й, а ръцете му не спираха да я галят и възбуждат. — Толкова сладка.
Страхуваше се, че ръцете му са прекалено големи, прекалено груби. Затова я докосваше с безкрайна нежност, сякаш рисуваше пламналата й кожа. Спусна пръсти настрани и усети реки от трепет, когато започна да смъква анцуга от бедрата й.
След това пръстите му отново се насочиха към меките извивки, докато накъсаното й дишане не се превърна в изненадани стонове.
Докато се събличаше, забеляза, че натежалите й клепки се вдигнаха и удивителните й сини очи се спряха на него.
Сега, каза си тя и сърцето й заблъска диво в гърлото. Ето сега ще я обладае и ще потуши невероятната болка, която се трупаше вътре в нея. Сладка и нетърпелива уста се вдигна към неговата. Нейт я притисна към себе си, а сетне я положи на леглото с такава нежност, сякаш я слагаше в легло от розови листенца. Меган се изви към него, готова да приеме настъпващата буря. Той използва само устните си, меки като дъжда отвън, за да я вкуси, сякаш тя бе невероятно изкушение. След това ръцете му с едри длани търпеливо я обгърнаха.
Меган не знаеше какво да очаква. И сто любовника да бе имала, никой не би й дал повече, никой не би изисквал повече. Усети, че се губи в море от усещания, обзета от търпението на мъжа, съвсем слаба от нежността му.
Дишаше по-бавно, по-дълбоко, въпреки че сърцето й биеше диво. Усети как косата му се допира до голата й гърда и секунда, преди да усети устните му, чу тихия му стон от задоволство, когато пое зърното. Нейт въздъхна и езикът му описа кръг около връхчето.
Тя потъна в необятни дълбини, а водата около нея се бунтуваше. Бавно, но сигурно настъпваше буря. Сякаш в един момент се носеше по повърхността, а в следващия потъваше. Не можеше да си поеме дъх, колкото и да опитваше. Не можеше да мисли, докато се стремеше към повърхността, а тялото й се стягаше и напрягаше.
— Натаниъл. — Меган го притисна към себе си с всички сили. — Не мога…
Той покри устата и със своята и пое стона, наслади се на въздишката, когато я разтърси невероятно удоволствие.
Надигна се към ръката му, предизвиквайки го инстинктивно, докато горещи червени вълни я обливаха цялата. Заоблените й нокти се впиха в раменете му, а сетне и ръцете, и тялото й се отпуснаха.
— Меган… Боже… — Тя бе толкова гореща, толкова влажна. Нейт притисна устни към гърлото й, докато се опитваше да овладее собственото си дишане. Да достави удоволствие на някоя жена бе винаги част от неговото удоволствие. Ала никога не се бе чувствал като в този момент. Никога преди. Сякаш бе крал и просяк едновременно.
Неосъзнатият й ответ го възбуди невероятно. Можеше само да я докосва, да се наслаждава на чувствените вълни и да усеща как всеки нерв в тялото му бе готов да избухне.
Искаше да й даде още. Трябваше да й даде още. Овладя собственото си изгарящо желание и навлезе в нея бавно, замаян от тръпките, които я разтърсваха, от накъсаната й въздишка.
Не биваше да забравя нито за момент, че Меган бе дребна, с фини кости и нежна кожа. Беше невинна и недокосвана, също като девствена. Кръвта пулсираше в главата му, в сърцето, в слабините, той навлизаше в нея бавно, внимателно, а ръцете му се свиха в юмруци до нея, заради страха да не я нарани.
Усети как тялото й се свива, усети как удоволствието я разтърсва отново. Тогава тя изрече името му.
Притисна устни към нейните отново и я последва във вихреното пътешествие.
Дъждът отвън все още барабанеше монотонно. Докато бавно се връщаше към действителността, Меган чу постоянното ромолене по покрива. Остана да лежи неподвижно, ръката й вплетена в косата на Натаниъл, тялото й блажено отпуснато. Усети, че бе усмихната.
Започна да си тананика.