Чосър и Домът на славата
- Автор: Гуден Филип
- Серия: Чосър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Чосър и Домът на славата». Краткое содержание книги:
Чосър трябва да посети граф Дьо Гияк, в чийто замък е живял като пленник. Още по пътя става ясно, че някой полага усилия да спре английските пратеници. Чосър и спътниците му успяват да се доберат до замъка Гияк, за да установят, че противниците на английската кауза са успели да проникнат и тук. Скоро след това графът загива по време на лов, но Чосър е убеден, че смъртта му не се дължи на злополука.
Смъртта дебне отвсякъде — мярка се загадъчната фигура на монах, който следи Чосър още от Лондон, неясна е ролята на трупата странстващи актьори, които също пребивават в замъка, двусмислено е поведението на красивата вдовица на графа. Нападенията и убийствата продължават, а Чосър се опитва да открие нишката, която ще му помогне да стигне до виновника за тези злодеяния…
— Значи приемаш любовта ми? — попита той.
— Давам ти думата си да те обичам — каза красивата дама, — но само след смъртта на съпруга ми.
В този миг сякаш по магия вратата на стаята се отвори и влезе съпругът й. Връщаше се от лов и все още носеше ловджийския си костюм. Държеше копие, още изцапано с глиганска кръв. Кастеланът — чието сърце беше подскочило, когато дамата за първи път му се врече в любов, но бе застинало, след като бе чул, че условието за това е смъртта на съпруга й — се изправи и погледна господаря на замъка.
— Кастелане на Домфронт — каза съпругът, — какво правиш в стаята на съпругата ми? Така ли почиташ честта ми и честта на моя дом?
Кастеланът не отговори, а дамата извърна глава. Господарят на замъка нямаше нужда от друг отговор. Очите му пламнаха и когато заговори, в гласа му имаше гняв:
— Лейди Николет, нежеланието да ме погледнеш те издава и страните ти пламтят от срам. Чух думите ти отвън. Ти искаш смъртта ми.
Той вдигна окървавеното копие, разтърси го, после шумно го захвърли в ъгъла.
— Но ти си моя съпруга и нито острите думи, нито лошите дела са ти присъщи.
С тези думи той зарови лице в ръцете си. Междувременно кастеланът, мислейки, че господарят на замъка ще нападне Николет или него, беше грабнал арбалет от другия ъгъл на стаята. Не се запита какво прави той в дамска стая, защото в сънищата често всичко е наблизо — и желано, и нежелано. Той вдигна арбалета и прониза врата на съпруга на дамата. Благородният ловец се сгромоляса на земята. Кръв плисна от раната му, невинна кръв.
Дамата изпищя и едва не припадна.
— Какво направи! — извика тя.
— Не знам — отговори кастеланът.
— Виж как кърви! — извика дамата.
Те погледнаха към пода, където лежеше тялото на съпруга й. Около него се стичаше кръв, която отначало попиваше в сухите тръстики на пода. После струйката стигна до краката на Николет и кастелана на Домфронт. Кой би си помислил, че един обикновен човек има толкова кръв? Скоро тя вече стигаше до коленете им и постепенно ги потопи до пояса.
Дамата се обърна към кастелана и каза мрачно.
— Ти си виновен за това.
Той искаше да й отговори, но устата му беше пълна с кръвта на другия мъж. Давеше се. Не можеше да диша, затова се събуди.
След този ужасен сън кастеланът лежеше уплашен и неспокоен.