Чосър и Домът на славата
- Автор: Гуден Филип
- Серия: Чосър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Чосър и Домът на славата». Краткое содержание книги:
Чосър трябва да посети граф Дьо Гияк, в чийто замък е живял като пленник. Още по пътя става ясно, че някой полага усилия да спре английските пратеници. Чосър и спътниците му успяват да се доберат до замъка Гияк, за да установят, че противниците на английската кауза са успели да проникнат и тук. Скоро след това графът загива по време на лов, но Чосър е убеден, че смъртта му не се дължи на злополука.
Смъртта дебне отвсякъде — мярка се загадъчната фигура на монах, който следи Чосър още от Лондон, неясна е ролята на трупата странстващи актьори, които също пребивават в замъка, двусмислено е поведението на красивата вдовица на графа. Нападенията и убийствата продължават, а Чосър се опитва да открие нишката, която ще му помогне да стигне до виновника за тези злодеяния…
— Бъртрам обичаше Цербер и кучето беше привързано към него — каза Мартин.
— Сигурно се е опитвал да го спаси и е паднал в… — обади се Луис.
— Предполагам — отвърна странникът — На това място брегът е доста хлъзгав. По-добре да беше оставил животното да се удави, отколкото сам да загине.
— Да — каза Маргарет.
От мрака се чу хлипане. Беше Алис. Мъжът добави:
— Бих се опитал да го спася, но и аз не плувам по-добре, отколкото бедния ви приятел.
— Направил си всичко възможно — каза Луис и го потупа по рамото. Мъжът леко потръпна и за да го прикрие, отвърна:
— Винаги казвам, че ако Бог е искал да плуваме, щеше да ни даде перки и опашка.
Настъпи тишина и той усети, че репликата му не е на място, затова бързо добави.
— Трябва да отслужат заупокойна литургия за бедния човек. Утре ще отида при свещеника. В замъка вече знаят за случилото се, защото по пътя срещнах шамбелана, който ми каза къде сте настанени.
— Благодаря, приятелю — каза Луис.
— На кого благодарим? — попита Маргарет, без да знае, че повтаря въпроса на Бъртрам, преди да падне в реката.
— Наричайте ме Хюбърт — каза странникът.
— Нали каза, че си бил мим, Хюбърт?
— Навремето.
— Ние предпочитаме да ни наричат актьори — намеси се Мартин.
— Играл съм много роли — каза Хюбърт.
11.
Няколко часа преди срещата между Хюбърт и актьорите Джефри Чосър и спътниците му бяха влезли в замъка Гияк. Когато разбраха кои са, ги посрещнаха малко по-радушно, отколкото трупата на Луп. Те не бяха обикновени пътници, а пратеници на сина на краля на Англия. При нормални обстоятелства щяха да пристигнат с голям ескорт и да бъдат приветствани с официална церемония, но времената не бяха нормални. Предстоеше нова война между Англия и Франция и доколко Англия можеше да разчита на Гийена, зависеше от решението на знатните лордове като Анри дьо Гияк.
Чосър с радост разбра, че актьорите, посрещнати от шамбелана по негово настояване, са били настанени на горе-долу прилично място, а не са оставени да нощуват под звездите. За малкото време, откакто се познаваха, той беше започнал да ги харесва. Беше чул шамбеланът да ги уверява, че представлението ще се състои, както е уговорено, в присъствието на господаря и господарката на замъка в голямата зала.
След това шамбеланът побърза да поведе Чосър, Одли, Кейтън и Кадо по едно закрито стълбище. Най-горе имаше нещо като преддверие, където ги очакваше лично сенешалът, огромен мъж с червендалесто лице на име Ришар Фоа. Той придружи гостите до покоите им на втория етаж. Като обикновен водач, Кадо беше настанен в задната част на замъка, но останалите получиха слънчеви помещения с изглед към речната долина. В стаята на Чосър имаше легло с балдахин, шкаф и стол. На стената висеше гоблен, изобразяващ лов на глиган. Животното, по-едро от всички човешки фигури, които го преследваха пеша и на кон, се бе сгушило в един храст в левия ъгъл на сцената, в безнадеждно положение, но решено да отнесе със себе си колкото може повече от преследвачите си. Глигите му бяха жълтеникавобели и чудовищно големи. Джефри си спомни страстта на Анри дьо Гияк към лова.
Той отиде до прозореца. Отдолу се намираше градината на замъка с цветни лехи и билки. Една лоза пълзеше по южната стена. Мирисът на рози и напечен от слънцето камък, който се носеше във вечерния въздух, изпълни ноздрите му. По-нататък се виждаше блестящото око на езерото, несъмнено пълно с пъстърви и щуки. И през цялото време далеч отдолу реката безшумно следваше пътя си.
Той си спомни за друга река, на стотици километри разстояние, за къщата в Олдгейт, където живееше със семейството си. Изброи няколко пъти имената им като успокояваща молитвена фраза: Филипа, Елизабет и Томас. Филипа, Елизабет и Томас. Надяваше се, че са добре. Молеше се жена му да не е пометнала. Тя вече трябваше да е в шестия месец или дори в началото на седмия. Странно е, че не я беше сънувал по време на пътуването. Не си спомняше сънищата си, но жена му като че ли нямаше навика да се появява в тях.