Чосър и Домът на славата
- Автор: Гуден Филип
- Серия: Чосър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Чосър и Домът на славата». Краткое содержание книги:
Чосър трябва да посети граф Дьо Гияк, в чийто замък е живял като пленник. Още по пътя става ясно, че някой полага усилия да спре английските пратеници. Чосър и спътниците му успяват да се доберат до замъка Гияк, за да установят, че противниците на английската кауза са успели да проникнат и тук. Скоро след това графът загива по време на лов, но Чосър е убеден, че смъртта му не се дължи на злополука.
Смъртта дебне отвсякъде — мярка се загадъчната фигура на монах, който следи Чосър още от Лондон, неясна е ролята на трупата странстващи актьори, които също пребивават в замъка, двусмислено е поведението на красивата вдовица на графа. Нападенията и убийствата продължават, а Чосър се опитва да открие нишката, която ще му помогне да стигне до виновника за тези злодеяния…
Преди да вечерят, трябваше да се срещнат с домакините си. Анри дьо Гияк, който се бе преоблякъл, за да посрещне гостите си, горещо прегърна Джефри. Гасконецът имаше малко повече бръчки на лицето и косата му бе посребрена, но силата на прегръдката му не бе намаляла, както и сърдечността, с която го приветства. От уважение към госта си той говореше на английски.
— Мастър Джефри! За мен е чест да бъдеш отново под нашия покрив!
— Чест е за мен, милорд.
— Желая здраве и добруване на семейството ти.
— Благодаря за пожеланията — отвърна Чосър.
— Освен това се радвам много, че те виждам пак — каза Гияк. — Чувам, че си пристигнал с някакви актьори.
— Да, наричат се „Трупата на Луп“.
— Ще идем да ги гледаме на площада след вечеря — каза Анри. После отстъпи и огледа англичанина. — Понапълнял си.
— И сега очаквам да напълнея още, ако вечерите, които даваш, не са се променили.
— Улучи неподходящ ден, Джефри. Няма да има пикантни овесарки, нито коприварчета, нито един от нашите специалитети, нищо, което върви или тича по земята, само риба и пак риба. Но утре ще си наваксаме.
— За какво, милорд?
Въпросът бе зададен от Розамонд дьо Гияк, която беше дочула последните думи на съпруга си. Джефри я беше зърнал през рамото на Анри да се насочва към тях. В същото време забеляза, че Нед Кейтън ги наблюдаваше внимателно. Поклони се ниско и каза:
— Милейди.
— Колко си официален, Джефри — каза тя усмихната. — Няма ли да получа целувка?
Така че Чосър се усмихна и двамата се целунаха. После се огледаха.
Беше ли се променила отблизо? Да, малко. Имаше ли значение? Не. Беше ли още красива? Да.
Розамонд се обърна към съпруга си и каза:
— Какво ще си наваксваме?
— Говорех за недостига на нашата трапеза в ден, когато се пости, скъпа моя.
— Нашите гости го компенсират, те са сосът към месото ни.
Тя се усмихна благосклонно на Джефри, преди да се упъти да поздрави другите гости. Между тях Чосър разпозна човека, с когото се беше разхождала край езерото. Съпругата на Анри беше любезна с всички свои гости, откъдето и да минеше, оставяше след себе си усмивки и доволни изражения.
— Ще се видим после, Джефри — каза Дьо Гияк — Още тази вечер.
Чосър кимна с глава. Анри знаеше защо е тук или поне беше отгатнал.
Звук на рог обяви началото на вечерята, гостите се струпаха около масата, за да заемат местата си в зависимост от йерархията, беше прочетена молитва и дълга редица слуги, носещи подноси, се заточи в залата. Първо поднесоха хляба и маслото, после преливащи кани с вино, последвани от блюда с цели риби и подноси, отрупани с пайове, както и купички с различни сосове, мед за подслаждане и какво ли не още.
Джефри слушаше смесицата от английски, френски и окситански, която се носеше край масата в хармония с разнообразните ухания — на джинджифил, оцет, канела, бадеми — които лъхаха от блюдата. Голяма част от разговорите бяха за днешния (неуспешен) лов на глигани. Не им беше сезонът, но един от тях всявал ужас у населението и убил двама — или бяха трима? — селяни. Не можело да го оставят да безчинства повече.
Предположението на Чосър, че момчето от градината е синът на Гияк, се оказа правилно. Младият Анри обслужваше баща си като добре обучен оръженосец. Ако на трапезата имаше месо, той би му го нарязал. Освен сина присъстваха и две привлекателни млади жени, дъщерите на Анри и Розамонд. Когато Чосър беше пленник в Гияк, те бяха още малки и не се явяваха пред гостите.
Гостуваха група благородници, по-знатни от английските посетители, затова и седяха по-близо до домакините. Джефри се заинтересува особено от мъжа, който седеше отляво на Розамонд, същия, когото беше видял в градината. От другата му страна седеше друга дама, по-възрастна. Чосър се обърна, за да сервира на съседката си от общото блюдо и я запита дали познава кой е привилегированият гост до графинята.
Съседката му беше доста възрастна, но сините й очи сред мрежата от бръчки гледаха зорко.
— За съпруга й ли говориш?
— Него познавам — каза Чосър. — Но другият…
— Гастон Флорак. Кастелан на съседното имение, но човек не би го повярвал, като се знае колко време прекарва тук.