Чосър и Домът на славата
- Автор: Гуден Филип
- Серия: Чосър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Чосър и Домът на славата». Краткое содержание книги:
Чосър трябва да посети граф Дьо Гияк, в чийто замък е живял като пленник. Още по пътя става ясно, че някой полага усилия да спре английските пратеници. Чосър и спътниците му успяват да се доберат до замъка Гияк, за да установят, че противниците на английската кауза са успели да проникнат и тук. Скоро след това графът загива по време на лов, но Чосър е убеден, че смъртта му не се дължи на злополука.
Смъртта дебне отвсякъде — мярка се загадъчната фигура на монах, който следи Чосър още от Лондон, неясна е ролята на трупата странстващи актьори, които също пребивават в замъка, двусмислено е поведението на красивата вдовица на графа. Нападенията и убийствата продължават, а Чосър се опитва да открие нишката, която ще му помогне да стигне до виновника за тези злодеяния…
Джефри си спомни разказите на Дьо Гияк за младежките му дни, прекарани в Англия. Как прекарвал времето си в английския двор, разпътни години. За корабокрушението близо до брега на Бретан и обетът му да заживее по-добре, ако се спаси. Чосър съпостави тези сведения с още някои факти, които бе забелязал. Например Нед Кейтън. Като цяло той беше добродушен младеж, жизнерадостен, но избухлив. Беше се сбил с онзи стрелец на борда на „Арверагус“. Спомни си и избухването на Нед в хана, когато младият мъж бе реагирал на обидата gafet de putan — син на курва. Нед Кейтън имаше майка — красивата Ан Кейтън, която Чосър не познаваше, но беше чувал дворцовите клюки за нея.
Чосър си помисли за приликата между Анри дьо Гияк и младия му син, също Анри. Беше я забелязал почти веднага, след като младежът се появи в градината на замъка миналия следобед. Не можеше да се отрече и… известна прилика между Кейтън и Дьо Гияк. И двамата бяха набити, с решителна походка. Само по себе си това беше нищо. Но семейните прилики са често по-неуловими, крият се дълбоко под кожата и не се виждат с просто око. Затова ли Джон Гонт беше изпратил младежа с него заедно с Алан Одли? Беше ли Кейтън издънка на Гияк от времето, когато е бил в Англия, преди повече от двайсет години, резултат от връзката на гасконския благородник с Ан Кейтън? Беше ли изпратил Гонт Нед, за да „напомни“ на Гияк да „остане в строя“? Но докато Чосър лежеше и обмисляше тази идея, тя започна да му се струва все по-неубедителна. Кой благородник би се засрамил от незаконния си син? Такива деца бяха неудобни, но освен че създаваха усложнения, често бяха и повод за гордост. Ако беше иначе — ако беше общоприето да се срамуваш от тях — мнозина от английските благородници също щяха да ходят с изчервени лица и сведени глави.
Внезапно той чу вратата да се отваря тихичко и нечии стъпки се насочиха към леглото му. Първата му мисъл беше, че е някой прислужник, но беше твърде рано, за да дойдат да разтребват стаята. А и походката на влезлия не беше като на слуга. Макар и тихи, стъпките бяха твърде уверени, твърде властни. През полузатворените си очи той видя как някой отметна леко завесата на балдахина.
Позна я по сладкото ухание, още преди да беше дръпнала завесата. Беше смесица от лавандула и розова вода. Престори се, че спи.
— Стига, Джефри. Ако наистина спеше, нямаше да изглеждаш толкова напрегнат.
Той отвори очи.
— Трябваше да се сетя, че не мога да те заблудя, милейди.
Розамонд носеше бродирана роба. Лицето й беше зачервено. Тя приседна на крайчеца на леглото и той почувства как то поддаде под тежестта й. Ако протегнеше ръка, можеше да я докосне. Седна. Завесите на балдахина бяха съвсем леко открехнати и цареше полумрак.
— Само това ли се опитваш да скриеш от мен? — попита тя.
— Твърде рано е, милейди. Заслужаваш да те посрещна по-добре, отколкото съм в състояние в момента.
Той махна неопределено, имайки предвид нощните си одежди и сънливия си вид.
— Наричай ме Розамонд, Джефри.
— Къде е съпругът ти, Розамонд?
— Отива на лов за глигана. Обеща, че няма да се върне, докато не отърве околността от тази напаст. Ще отсъства много часове.
— Не се ли тревожиш за него? Глиганът вече е убил поне трима души.
— Съпругът ми е опитен ловец. Ще постигне това, което иска.
— А какво искаш да постигнеш ти?
— И аз се питам, Джефри — тя се раздвижи и ароматът й отново нахлу в ноздрите му. Беше достатъчно близо, за да усеща топлината на тялото й или може би така му се струваше. Забеляза извивката на гърдите й, които се надигаха и спадаха малко по-бързо от нормалното.
— Кажи ми какво правиш в Гияк.
— Онова, което става между Анри и мен е… поверително. Ако искаше, той щеше да ти каже.
— А може би вече ми е казал. Но аз се интересувам какво ще кажеш ти. Навремето щеше да ми кажеш.
Жилнат от забележката й, Чосър отвърна:
— Но ти щеше да бъдеш тактична и да не питаш.
— След малко ще кажеш, че това са мъжки разговори, неподходящи за женски уши. Но всичко, свързано с Гияк, е и моя работа. Това е много стар и прочут род. Смяташ ли, че не вземам бъдещето му присърце? Знам, че залозите са много високи.
Джефри установи, че не може да отвърне на прямия й поглед. Светлината извън завесите все повече се засилваше. Тя още не се бе облякла за деня и руменината по лицето й бе неподправена. Чудеше се дали беше планирала небрежната си поява в обикновена бродирана роба. (Естествено, че бе планирана, помисли си). Вече не беше младата жена, която бе обичал безнадеждно, когато беше деветнайсетгодишен, а и бе няколко години по-възрастна от него, но все още бе хубава, а изминалите години й бяха придали зрелост и по-голяма увереност. Щеше да му е трудно да й откаже и тя го знаеше.