Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Той кимна, но се наложи тя да докосне ръцете му, за да го накара да пусне тениската.
Някой го вдигна на крака. Блей. Да, беше Блей. Разпознаваше го по афтършейва.
В помещението имаше много присъстващи. Рейдж беше при душовете, а до него стоеше Вишъс. И Бъч беше тук. Куин… Къде беше Куин?
Джон се огледа и го видя в другия край. Окървавеният нож беше изчезнал от ръката му, а Зейдист се беше надвесил над него.
— Ще стоиш под домашен арест в къщата на родителите си — заяви Зейдист на Куин. — Ако той умре, ще отговаряш за убийство.
Рейдж се приближи към Куин, явно на мнение, че острият тон на Зейдист не подобрява положението.
— Хайде, синко, да идем до шкафчето за нещата ти.
Рейдж беше този, който изведе Куин от съблекалнята, а Блей ги последва.
Джон не помръдна от мястото си. Моля те, нека Леш оживее. Моля те…
Не му харесваше начинът, по който доктор Джейн клатеше глава, докато обработваше раната на момчето. Лекарската й чанта беше отворена и отвътре изникваше инструмент след инструмент, а тя се опитваше да затвори гърлото на Леш.
— Кажи ми.
Джон подскочи и обърна глава. Беше Зи.
— Кажи ми как се случи, Джон.
Джон погледна надолу към Леш и си припомни сцената. О, боже… Не искаше да обяснява. Въпреки че Зейдист знаеше за миналото му, не можеше да събере сили да сподели с брата причината за избухването на Куин. Може би защото още не можеше да повярва, че миналото му бе изплувало просто така. Може би защото старият кошмар се беше възродил.
А може би беше страхливец, неспособен да се застъпи за приятелите си.
Обезобразената уста на Зи се стегна.
— Чуй ме, Джон. Куин е в голяма беда. По закон все още е малолетен, но това е нападение с цел убийство на първороден син. Семейството ще го преследва дори Леш да оцелее, и ще трябва да знаем какво се е случило тук.
Доктор Джейн се изправи.
— Затворих раната, но съществува риск да получи удар. Искам да отиде в клиниката на Хавърс. Спешно.
Зи кимна и извика двама догени, които дойдоха с носилка.
— Фриц чака в колата. Аз ще отида с тях.
Докато вдигаха Леш, братът закова мрачен поглед в Джон.
Ако искаш да спасиш приятеля си, ще трябва да ни разкажеш за случилото се.
Джон наблюдаваше как групата изнася Леш от помещението.
Вратата се затвори и той почувства коленете си да треперят. Хвърли поглед към локвата кръв в центъра на банята.
В ъгъла имаше маркуч, използван за ежедневното почистване. Джон наложи на краката си да го отведат до мястото, където той беше притиснат до стената. Размота го, включи го към душа, пусна водата и завъртя дюзата. Движеше струята плавно напред-назад, сантиметър по сантиметър, отмивайки кръвта към канала, където тя се оттичаше с бълбукане.
Напред и назад. Напред и назад.
Цветът на плочките премина от червен в розов и накрая стана бял. Но това не премахна случилото се. Ни най-малко.
13.
Фюри почувства ръце върху кожата си, малки и с тънки пръсти. Движеха се надолу по корема му. Целта им беше намиращото се между бедрата му. И слава богу за това. Членът му беше уголемен и горящ и жадуваше за облекчение, и колкото повече се доближаваха ръцете, толкова по-силно се оттласкваше той с таза си. Задните му части се стягаха и отпускаха, сякаш изпълняваше движението, за което умираше от желание.
Пенисът му бликаше. Чувстваше влагата върху стомаха си. Или може би вече веднъж беше стигнал до края?
О, тези ръце гъделичкащи кожата му. Нежното, подобно на перо докосване накара членът му да се напрегне още повече, като че можеше сам да достигне желаната цел, стига да се постараеше достатъчно.
Малки ръце, движещи се към…
Фюри се събуди с такъв отскок на тялото, че запрати възглавницата на пода.
По дяволите.
Членът му пулсираше под одеялото, но това беше обичайната нужда на мъжа. Не… Това беше нещо по-специално. Тялото му желаеше нещо много специфично от една определена жена.
Кормия.
Тя е в съседната стая, напомни си той.
А ти си истинска награда, отвърна Магьосника. Защо не отидеш при нея, приятелю? Сигурен съм, че ще бъде много развълнувана да те види след начина, по който я остави да си тръгне снощи. Без да йкажеш нито дума. Без дори да покажеш благодарност за нейната почит към теб.
Неспособен да спори с това, той погледна към канапето.
За първи път беше хранил жена.
Опипа белега от ухапване на врата си и забеляза, че е изчезнал. Беше зараснал.