Обсидианова пеперуда
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк #9
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Обсидианова пеперуда». Краткое содержание книги:
Беше негов ред да изглежда несигурен. Той отстъпи, сложи чаршафа така че да покрие колкото може повече от себе си и се поклони. Беше като от едно време, изтънчено движение, сякаш го е правил преди и го има предвид. Беше приятен жест с косата му спускаща се около него, но съм виждала по - добри. Не и от шест месеца, но съм виждала по - добри.
Той се изправи и лицето му беше сериозно. Изглеждаше искрен.
- Има два вида жени, които се движат около мъже като Едуард и мен, и знаят какви сме. Първите са курвите, без значение, колко много мъже имат; вторите са тези, които се държат стриктно върху бизнеса. Викам им, Мадони, защото те никога не спят с никого. Те се опитват да бъдат едно от момчетата. - Усмивката изви устните му отново. - Прости ми, ако съм разочарован, че си едно от момчетата. Тук съм от две седмици започвам да се чувствам самотен.
Поклатих глава.
- Две седмици, горкото бебенце. - преминах покрай него и взех големия куфар. Погледнах Едуард.
- Следващия път кажи ми слабостите на всички.
Вдигна си ръката в Бой Скаут знак.
- Никога не съм виждал Бернардо да прави това с никоя жена при първата си среща с нея, заклевам се.
Очите ми се присвиха, но гледах в очите му и му вярвах.
- Как така получих честта.
Той вдигна сака ми и се усмихна.
- Трябваше да видиш погледа на лицето си когато той слезе по стълбите с чаршафа. - Той се засмя, беше много мускулест смях. - Никога не съм те виждал толкова смутена.
Бернардо дойде до нас.
- Аз наистина, честно, нямах предвид да те засрамя. Просто не нося нищо в леглото така че наметнах това.
- Къде е Олаф? - попита Едуард.
- Муси се, че я доведе.
- Страхотно - казах. - Единият от вас мисли, че е Дон Жуан, а другият не иска да говори с мен. Това е просто перфектно. - Обърнах се и последвах Едуард към къщата.
Бернардо извика зад нас.
- Не прави грешка с Олаф, Анита. Той харесва жени в леглото си и той не е толкова придирчив, колкото съм аз, за начина по който ги получава. Аз бих бил по - внимателен с него, отколкото със себе си.
- Едуард? - казах.
Той беше точно на вратата. Обърна се и ме погледна.
- Бернардо прав ли е? Олаф опасен ли е за мен?
- Мога да му кажа за теб това, което казах за Дона.
- Което е? - попитах.
Бяхме все още на вратата, не точно в къщата.
- Казах му, че ако я докосне, ще го убия.
- Ако дойдеш като мое спасение, тогава той никога няма да работи с мен, няма да ме уважава - казах.
Едуард кимна.
- Истина е.
Въздъхнах.
- Ще се справя сама .
Бернардо беше дошъл зад мен, по - близо, отколкото бих го искала. Използвах чантата, за да го накарам да се мръдне назад крачка две.
- Олаф е бил в затвора за изнасилване.
Погледнах Едуард и оставих недоверието да се покаже на лицето ми.
- Той сериозен ли е?
Едуард кимна. Лицето му беше станало отново празно.
- Казах ти в колата, че нямаше да го каня, ако знаех, че ще те намеся в това.
- Но не спомена осъждането за изнасилване - казах.
Той повдигна рамене.
- Трябваше.
- Какво друго трябва да знам за добрият стар Олаф.
- Това е - той погледна зад мен към Бернардо. О., Можеш ли да се сетиш нещо друго, което тя трябва да знае?
- Само това, че той се гордее от изнасилването и от това, което й е направил.
- Добре - казах - и двамата се изяснихте. Имам само един въпрос.
Едуард просто ме погледна очаквателно, Бернардо каза:
- Стреляй.
- Ако убия друг от твоето подкрепление, ще ти дължа ли друга услуга?
- Не и ако той си го заслужава.
Оставих чантите на земята.
- По дяволите, Едуард, ако продължаваш да ме слагаш заедно с луди и аз продължа да се защитавам, ще ти дължа услуги, докато не отидем в гробовете си.
Бернардо каза:
- Ти си сериозна. Ти наистина си убила последното му подкрепление.
Погледнах го.
- Да, сериозна съм. И искам позволение да се отърва от Олаф, ако той си го заслужи, без да трябва да дължа на Едуард друга услуга.
- Кого уби? - попита Бернардо.
- Харли - каза Едуард.
- По дяволите, наистина.
Отидох до Едуард, навлизайки в личното му пространство, опитвайки се да го разчета зад празното синьо на очите му.
- Искам позволение да убия Олаф, ако той направи нещо глупаво, без да трябва да ти дължа услуга.
- А ако не го дам? - попита той, гласът тих.
- Закарай ме до хотел, защото не оставам в къща с наперен изнасилвач, ако не мога да го убия
Едуард ме гледаше дълъг тих момент, тогава кимна леко.
- Добре, докато е в къщата. Извън къщата, играй го мило.