Обсидианова пеперуда

Мъжът беше метър и осемдесет, плюс минус два-три сантиметра. Беше трудно да определя точната му височина, защото долната част на тялото му беше покрита с бял чаршаф, който той държеше с една ръка на кръста си. Чаршафът се бе разтворил около крака м,у така че приличаше на дреха, но от кръста нагоре беше нещо. Той бе слаб и мускулест с много приятни мускули. Тенът му беше прекрасно кафеникав, въпреки че отчасти беше натурален цвят, защото той беше индианец, о да, беше. Косата му беше до кръста и падаше върху рамената му и отстрани на лицето му, гъста и черна, разрошена от сън, въпреки че беше рано да се спи. Лицето му беше меко, триъгълно, с трапчинка на брадичката и пълни устни. Расистко ли е да кажа че чертите му бяха по - бели, отколкото на индианец или просто е истина?

- Можеш да си затвориш устата, сега - каза Едуард.

Затворих си устата.

- Съжалявам - промърморих. Колко засрамващо. Обикновено не забелязвам мъжете толкова много, най - малко мъже, които не познавам. Какво не е наред с мен днес?

Мъжа прегъна чаршафа през свободната си ръка, докато краката му не се показваха и той можеше да слезе по стълбите без да се препъне.

- Съжалявам, бях заспал или щях да дойда да помогна по - скоро. - изглеждаше перфектно удобно с чаршафа си, въпреки че щеше да отнеме доста усилие да го държи така прегънат със същата ръка, с която го държеше на място, така че да може да вземе сака.

- Бернардо Spotted - Horse, Анита Блейк.

Държеше чаршафа с дясната си ръка и той изглеждаше малко смутен като остави сака и започна процеса с прехвърлянето на всичко в другата ръка. Чаршафа се отмести отпред и трябваше да извърна глава, бързо.

Останах с обърната глава, защото се бях изчервила и исках тъмнината да го скрие. Задържах ръката си назад.

- Ще се здрависаме по - късно, когато носиш дрехи.

- Накарая да се изчерви - каза Едуард.

Перфектно, всичко знаеха.

- Съжалявам - каза Едуард - наистина.

- Ние ще се справим с багажа - казах. - Отиди си намери дрехи.

Усетих някой да се движи зад мен, не съм сигурна как го знаех, но знаех че не е Едуард.

- Ти си стеснителна. Очаквах много неща от това, което описа Едуард, но не и стестнителност.

Обърнах се бавно и той стоеше прекалено близо, нахлуваше дяволски в личното ми пространство. Погледнах го.

- Какво очакваш? Курвата от Вавилон? - Бях засрамена и ми беше неудобно, а това винаги ме караше да се ядосвам. Гневът се показа в гласа ми.

Усмивката му повехна в краищата.

- Не исках да те обидя. - Ръката му се вдигна сякаш да докосне косата ми.

Отстъпих от обхвата му.

- Какво е това с докосването?

- Видях начина, по който ме гледаш на вратата - каза той.

Усетих топлината да се изкачва по лицето ми, но не се обърнах този път.

- Ако искаш да идваш на вратата изглеждащ така, не ме обвинявай, когато гледам. Но не вади нещо повече от това. Изглеждаш добре, но фактът, че го приемаш толкова силно не е ласкателство за нито един от двама ни. Или ти си курва, или мислиш, че аз съм такава. За първото съм склона да повярвам. Второто знам че не е истина. - Приближих се до него, нарушавайки неговото лично пространство, изчервяването изчезна, оставяйки ме бледа и ядосана. - Така че, отдръпни се.