Обсидианова пеперуда
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк #9
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Обсидианова пеперуда». Краткое содержание книги:
- Тя те помоли да погледнеш.
- Подценяваш я. Тя й приятелите й мислели, че могат да се разберат с Райкър, тъй като бяха много сигурни, че са били неговите хора.
Въздъхнах.
- Не я подценявам, Едуард.
- Тя и приятелите й не разбират колко лош човек е Райкър. Един от големите ловци тук, с бодигарди, добра група която да се справи с такива като Дона и дори местният закон. Райкър е заподозрян в смъртта на две местни ченгета. Това е една от причините нещата в ресторанта да минат така гладко. Всички ченгета знаят, че Райкър е заподозрян в доста убийства, не лично, но той е дал думата.
Усмихнах се, не беше приятна усмивка.
- Чудя се колко ли фишове за паркиране са получили той и хората му след въпросният инцидент.
- Достатъчно, че адвоката му да си износи костюмите. Няма доказателство, че хората на Райкър са били намесени е, просто фактът, че ченгетата са били убити и свидетел е видял кола, която може да е била негова.
- Свидетелят все още ли е сред живите? - попитах.
- О, схващаш бързо.
- Ще приема това за не.
- Той е изчезнал - каза Едуард.
- Тогава защо е след Дона и децата й?
- Защото децата бяха с нея, когато тя и групата й сформирали преграда, която защитава частна земя, за която Райкър е получил разрешение да разкопае с булдозери. Те бяха самата преграда.
- Глупаво, тя не е трябвало да взима децата.
- Както казах, Дона не разбира колко лош човек е Райкър.
- И какво се е случило?
- Отнесли са се грубо с групата й, оскърбили са ги, били са бити. Окото на Дона беше посинено.
- И какво направи Тед за това? - гледах лицето му, ръцете ми кръстосани над стомаха. Всичко което можех да видя беше профила му, но беше достатъчно. Не му беше харесало това, че Дона е била наранена. Може би беше просто само това, че тя му принадлежи, мъжка гордост, или може би… може би беше нещо повече.
- Дона ме помоли да си поговоря с мъжа.
- Ще приема, че това са били двамата мъже, които си вкарал в болницата. Спомням си, че попита Харолд дали другите двама все още са в болницата.
Едуард кимна.
- Да.
- Само двама в болница и никой в гроба. Трябва да си се разпуснал.
- Не можех да убия някой без знанието на Дона, така че направих пример с двама от мъжете му.
- Нека позная. Единият от тях е бил мъжът, който е наранил Дона.
Едуард се усмихна щастливо.
- Том.
- А другият?
- Той е бутнал Питър и го е заплашил, че ще му счупи ръката.
Поклатих глава. Въздухът започна да се охлажда, а косъмчетата ми настръхнаха, дори през якето или не беше заради студа.
- На вторият му е чупена ръката нали?
- Между другите неща - отвърна той.
- Едуард, погледни ме.
Той се обърна и ми даде студения си син поглед.
- Истината, грижа ли те е за това семейство? Ще убиеш ли, за да ги защитиш?
- Убивам, за да се забавлявам, Анита.
Поклатих глава и се наведох по - близо до него, близо достатъчно, че да изучавам лицето му, да се опитам да го накарам да издаде тайните си.
- Без шеги, Едуард, кажи ми истината, сериозен ли си за Дона?
- Ако ме питаш, дали я обичам, ще кажа не.
Поклатих глава отново.
- По дяволите, престани да отбягваш да отговориш. Не мисля, че я обичаш. Не мисля, че си способен на това, но ти чувстваш нещо. Не знам какво точно, но нещо. Чувстваш ли нещо към това семейство, към всички тях?
Лицето му беше празно и аз не можех да го прочета. Той просто ме гледаше. Исках да го шамаросам, да крещя и викам докато пречупя през маската му в това което беше отдолу. Винаги съм била на сигурна земя с Едуард, винаги съм знаела къде седи той, дори когато планира да ме нарани. Но сега внезапно, не бях сигурна за нищо.
- Мили Боже, грижа те е за тях. - Отдръпнах се на седалката си, слаба. Нямаше да бъда по - изненадана ако му пораснеше втора глава. Това би било странно, но не толкова странно.
- Исусе, Мария и Йосиф, Едуард, грижа те е за тях, за всички тях.
Той извърна поглед. Едуард, студеният като камък убиец, извърна поглед. Той не можеше или не искаше да срещне погледа ми. Той превключи колата на скорост и трябваше да си сложа колана. Оставих го да излезе от паркинга, но докато чакахме на знака стоп да се разчисти трафика по Ломос трябваше да кажа нещо.
- Какво ще правиш?
- Не знам - каза той. - Аз не обичам Дона.
- Но… - казах.
Той тръгна бавно по улицата.
- Тя е бъркотия. Тя вярва във всичко. Добре управлява бизнеса си, но има вяра във всеки. Тя е безполезна, около насилие. Видя я днес. - Беше се концентрирал много силно върху карането, ръцете стискаха волана достатъчно силно, че кокълчетата му бяха побелели. - Бека е точно като нея, но… по - твърда, мисля. И двете деца са по - твърди от Дона.