Робинята
- Автор: Якубовски Максим
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Робинята». Краткое содержание книги:
пенис. Заля ме вълна от удоволствие. Кора го стисна за последен път и облиза главата му с
връхчето на езика си.
Внезапно усетих мирис на дим. Завъртях глава. Облаци бял отровен дим проникваха
през цепнатината в черната завеса, която водеше към нещо като склад. Уплаших се, че става
пожар.
— Какво, по…
— Това е само мъжът ми — успокои ме Кора, прокарвайки език по члена ми. —
Синджин обича да наблюдава.
Тъкмо се приготвих да отговоря и да прибера надървения си пенис обратно в панталона,
за да напусна тая мазна лудница, но Кора налапа члена ми почти до края и забравих за
всичко.
— Господи! — изстенах, потънал в нажежения кратер на устата й.
Зарових пръсти в русата й коса и затреперих.
Тя енергично задвижи глава нагоре-надолу, засмуквайки члена ми с кадифените си
червени устни. Загали топките ми и ме накара да се залюлея от възбуда.
Тъкмо когато щях да експлодирам, тя внезапно се отдръпна от мен. Скочи и се метна на
плота. Бутнах я назад, без да мисля, съдрах полата и бикините й и се вторачих в овлажнения
рус храст.
— Чукай ме, Франк! — извика тя и стисна гърдите си с ръце.
Вдигнах краката й на рамената си и набутах надървения си член във влажното горещо
влагалище. Тя се загърчи из брашното, стенейки, а аз започнах да я чукам.
Плотът скърцаше и из въздуха се носеше брашно, докато аз чуках възбудената жена.
Димът от воайора ни замъгляваше кухнята, но не успяваше да маскира силната отчаяна
миризма на пот и секс. Стиснах зъби и тласнах гранитния си член в нея. Бях като подпален,
вън от контрол, а тялото и топките ми тръпнеха от удоволствие.
— Да, Кора, да! — извиках и зачуках още по-свирепо.
Внезапно ме разлюля див оргазъм и експлодирах, изпълвайки влагалището й с бял
екстаз. Тя изпищя, краката и тялото й затрепериха и също свърши.
Останах по-дълго от определения един час в ресторанта в Сиукс Сити.
Скоро осъзнах защо никога преди не бях срещал жена като Кора. Повечето хора, които
разсъждават и действат като нея, са заключени някъде далеч от обикновените типове като
мен. Жената живееше в сериозна самозаблуда, предизвикана от филмите. Но не момичешки
увлечения по идоли като Брад Пит или Том Круз, нито мечти да се превърне в Катрин Зита
Джоунс или Скарлет Йохансън. Не, това откачено маце имаше неудържим фетиш по черно-
белите криминалета от миналия век.
Тя ми разказа за тях с ентусиазма, който бе проявила по-рано. Знаеше всичко за
осветлението, за потайните им герои и съмнителните им свърталища, за сексапилните
зловещи сюжети, за артистите и студиата. Това бе нейният алтернативен свят на
светлосенки, мрачни бандити и зашеметяващи фатални жени, обречени любовници и
отчаяни самотници. Странен, вълнуващ свят, в който бягаше от мизерното си съществуване в
Сиукс Сити.
Синджин задоволяваше желанието й за игра, както тя неговите воайорски мераци. А
сега аз се превърнах в третия смахнат в този откачен любовен триъгълник. Бях заклещен
между краката на лудата мадама и тя не възнамеряваше да ме пусне.
Видяхме се отново на следващата вечер в изоставен склад на брега на мрачната
Мисисипи. Бях издокаран в шлифер и смачкана шапка и играех ролята на Баниън, злото
ченге. Криси/Кора беше „Деби“, гаджето на гангстер, което отчаяно искаше да се освободи
от него. Синджин бе в обичайната си роля на воайор, пушещ цигарата си в сянката.
От ръждясали тръби капеха непознати течности, малки крачета тичаха наоколо, а кули
от щайги скърцаха предупредително, когато Деби разигра сцената с опасната любов, като се
измъкна от малката си черна рокля и се просна върху купчина навити въжета. Просна се на
колене и размърда загорелия си задник към мен. Застанах зад нея, стиснах кръглите кълбета
на дупето й и набутах члена си във влагалището й. Силните й викове и моите стонове
отекваха в мрачния, подобен на пещера, склад. Цигарите на Синджин димяха зад ръждясал
метален стълб.
На следващата вечер театърът се разигра в тъмна уличка зад долнопробен бар. Аз бях
частното ченге „Сам“, което залепи красивата, манипулираща мъжете „Бриджит“ към
мърлявата тухлена стена и се опита да й изтръгне истината. Синджин беше третата кофа за
боклук вдясно. Наблюдаваше ни, пушеше и онанираше в тъмнината.
Дъждовна нощ след дъждовна нощ театърът продължаваше. Минахме през целия
каталог от мошеници, загубеняци, уязвими добри момичета и мадами с железни топки.