Робинята

Джо изстена мелодично и продължително и стегна мускулите на задника си. Срамните

й устни се разтвориха и овлажниха. След миг очите й се отвориха и тя прошепна:

— 0, това е страхотно. Вкарай го.

— Добре, щом така искаш.

Бях плъзнат надолу по клитора й, между влажните устни, и поставен пред входа.

— Готова ли си?

— Аха — отвърна тя възбудено.

Главата ми влезе първа. Ръководен внимателно с достатъчно сила, за да проникна, се

плъзнах в горещия влажен тунел. Вече не бях девствен и удоволствието ми бе огромно също

като на Джо. Целта ми бе постигната.

Навътре, навън, обратно вътре и навън, солиден вибриращ ритъм. Патрик усмихнато

активира една от функциите ми и лентата с перли завибрира. Откритие и за мен, и за Джо.

Тя реагира с гърлен стон.

Оргазмът й бе мощен и шумен. Краката й се изпънаха, ръцете й стиснаха чаршафите и

тя застена високо. След като свърши, се отпусна назад. Тялото й бе изпотено, а дишането —

учестено.

— Уха — изкикоти се тя. — Страхотно.

— Радвам се — каза Патрик, като ме изключи и остави настрани. — Отначало бях

малко нервен. Страхувах се, че ще ти хареса прекалено много… Но да те гледам беше адски

възбуждащо. И на мен ми хареса. Много.

Тя обви ръце около него и го покри с целувки.

— Чудесно. Надявах се, че и на теб ще ти хареса. Беше адски забавно, по само защото ти

го правеше.

Усмихната дяволито, тя добави:

— Знаеш ли, има и много други места, където да го изпробваме. Не само върху мен, но и

върху теб.

— Готов съм — усмихна се Патрик. — Хайде да си поиграем.

Аз съм вибратор „Перлен заек“, който си почива в чекмеджето на нощното шкафче,

когато не е използван. Дълъг съм тринайсет сантиметра и широк — четири, използван за

засилване на сексуалното удоволствие и бях произведен в Япония.

Но не съм само вибраторът на Джо. Аз съм устройство, използвано за засилване на

сексуалното удоволствие и от Джо, и от Патрик. И те, и аз сме много щастливи.

ЛЮБОВ ОТ ЧЕРНО-БЯЛ ФИЛМ

ЛАНДЪН ДИКСЪН

Стоях под дъжда и разглеждах надписа на витрината: „Търсим работник“.

Бутнах вратата на ресторанта и нахлух вътре заедно с влажния вятър. Вратата се затвори

плътно зад мен, а аз огледах мястото: пред белия плот имаше високи столчета, облицовани с

напукана червена мушама, сепарета, също тапицирани с такава, бели пластмасови маси,

черни и бели плочки на пода. Беше прекалено осветено и вонеше на мазнина и препарат за

чистене на кенефи. И бе абсолютно безлюдно, с изключение на дребен мазен тип в бяло,

кацнал на столчето пред касата, който четеше книга с мека подвързия.

Страхотно местенце.

Но минаваше полунощ, а аз умирах от глад. Оставаха ми около сто и трийсет километра,

преди да стигна до Сиукс Фолс и конгреса на областните управители от трите съседни щата.

— Ужасен дъжд — казах дружелюбно, като свалих шлифера си, метнах го на

облегалката на канапенцето в сепарето и се настаних срещу него.