Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
– Някой виждал ли е Ким – разпитва тя тъпите кучки от двете си страни.
Колко трогателно. Колко мило да се тревожи за колежката си, за другарката си в издевателствата. Какъв шок ще бъде, когато научи истината.
Харисън бръква в джоба на дънките си и изважда розов мобилен телефон.
– Без телефони, Харисън? – изкрещява той от другия край на помещението и тръгва към нея. – Трябваше да го оставиш в шкафчето.
– Само минутка.
– Никаква минутка. Знаеш правилника – използването на телефони е забранено в машинното. Дай ми го. Ще си го получиш след работа.
Тя зяпва смаяно. Между устните ѝ като бял червей върху розова почва се мъдри дъвка.
– Ким обаждала ли се е, господин Джеймс?
Господин Джеймс. Колко бързо се учат. Удивително е как страхът пред Бог може да промени поведението на невъзпитаните малки кучки като тази.
– Не, не се е обаждала. Телефона, моля – казва той, като протяга ръка.
Тя му го дава.
– Може би е болна – измърморва. – Снощи се оплакваше, че не ѝ е добре. Подозираше, че е хванала грип.
Лъжкиня. Опитва се да я прикрие.
– Ако не дойде на работа, няма пари. Знаете правилата.
Това се очаква да каже. Няма причина да реагира на отсъствието на Ким Бас с друго освен с досада. Днес са с една работничка по-малко. Производителността спада.
Джей Джей занася телефона в офиса си. Затваря вратата, сяда на бюрото и започва да преглежда съобщенията на Харисън. Повечето са от Бас. Другите са от някой си Марлън. Вероятно сводника ѝ. Всичките са къси и не особено любезни.
МАРЛЪН: КОГА СВЪРШВАШ?
ДЖЕНИ: 20
МАРЛЪН: АКО НЕ ФАНЕШ ПОНЕ 2 ШЕ ТЕ КОЛЯ КУЧКО
Изглежда, че ако му даде време, Марлън ще изпълни желанието на Джей Джей. Той обаче не иска да чака. Изключва телефона и го поставя на края на бюрото.
Джени Харисън няма да тъгува дълго за своята приятелка.
53
Алфи Фалън седи сам в килията като изоставен помияр. С досегашния му живот е свършено. Поне това осъзнава. Разнообразните отрепки, с които прекара нощта, един по един бяха извикани, регистрирани и освободени и той чака да извикат и неговото име.
В ареста се разнася острата миризма на индустриален дезинфектант – преди малко измиха пода, след като часове наред арестантите бяха повръщали и се бяха облекчавали върху него. Алфи би дал всичко за топъл душ, разходка навън и свястна закуска.
От коридора се чува шум и той вдига глава. Когато е в ареста, човек чува посетителите, преди да ги види. Понеже няма килими, завеси или друга мека материя, звукът безпрепятствено преминава през помещенията с голи стени и достига ушите ти. Скоро започваш да различаваш приближаващите се от отдалечаващите се стъпки. Само след час вече си експерт по всякакви шумове – от изтракването на ключ до микробуса с нови арестанти, който влиза на заден ход в двора.
Някой идва. И идва за него.
Тракане на ключове. Бръмчене на автоматични ключалки. Плъзгане на метални врати. Стъпки по твърдия под. Време е да излиза. Алфи поставя длани на коленете си и завърта глава, за да изпука прешлените на врата си.
Външната врата на килията се отваря. Мици. Обхваща го надежда. Дребният старчок, който му се мусеше снощи, също е с нея. Лицата и на двамата изглеждат тъжни, сурови – лица на полицаи. Мици се опира с ръце на вътрешната врата.
– Ще ти повдигнат обвинения за нападение, Алфи. След два-три часа ще те закарат в съда. Говорих с адвоката си. Щом те пуснат, той ще ти даде документите за развода.
– Мици, чуй ме...
– Не, Алфи. Ти ме чуй. – Гласът ѝ е спокоен и не издава дори следа от страха, който я разкъсва отвътре. – Трябва да направя това, което от години съветвам всяка втора жена, с която съм говорила. Трябва да получиш каквото заслужаваш. После животът продължава. Колкото и да е тежко сега, светът няма да свърши. – Тя се обръща към Боби Шийн и докосва ръката му. – Благодаря, че се грижиш за мен, Боби. Ще вървя.
Тя си тръгва.
– Мици! – Алфи вече е до решетките. – Чакай!
Майка на две деца, омъжена от петнайсет години и безкомпромисен детектив, Мици Фалън е на четири крачки от началото на новия си живот. Няма връщане назад. Няма съжаление.
– Мици!
Тя спира и се обръща.
– Все още те обичам – На лицето му е изписано, че е искрен. Наистина. Би дал всичко, за да върне нещата, да предотврати провала на живота си.