Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
Дани най-сетне преглътна и загреба с вилицата малко фасул.
— Не, не — отново се обади Ник. — Вилицата не е лопата. Просто набождаш няколко зърна.
— Това ще отнеме страшно много време — не издържа Дани.
— И не говори с пълна уста — рече в отговор Ник.
Ал изломоти нещо от леглото си, но Дани не му обърна внимание и отряза малко късче от хляба, след което остави приборите опрени в чинията.
— Добре — похвали го Ник. — Дъвчи добре и по-дълго, преди да преглътнеш. Не забравяй, че си човешко същество, а не животно.
В отговор откъм леглото на Ал долетя мощно оригване. Щом приключи с първата филия, Дани започна втора и се опита да набоде няколко бобчета, но те все му бягаха. Най-накрая се предаде.
— Не облизвай ножа — обади се Ник.
— Мо’е да ми лизнеш задника — предложи Ал.
Мина доста време, преди Дани да се пребори с мизерната порция. Пусна с въздишка ножа и вилицата на масата, но Ник веднага каза:
— Щом се нахраниш, оставяш ножа и вилицата в чинията.
— Защо?
— Ако си в ресторант, сервитьорът трябва да разбере кога си свършил.
— Не ходя по ресторанти.
— В такъв случай аз ще съм първият, който ще покани теб и Бет веднага щом те пуснат.
— Ами аз? — надигна глава Ал. — Не съм ли поканен?
Ник се направи, че не го чува.
— Време е да минем към десерта.
— Пудинг? — попита Дани.
— Не, не пудинг, а десерт — уточни Ник. — Ако си в ресторант, в началото поръчваш всичко, но не и десерта. Едва след като се нахраниш, искаш да ти донесат менюто с десертите.
— Две менюта?
Ник се усмихна, сложи една по-тънка филия в чинията пред Дани, и обяви:
— Това е кайсиев пай.
— А аз съм си легнал с Камерън Диас — обади се Големия Ал.
Сега вече Дани и Ник се разсмяха.
— Използваш малката виличка за десерта — обясни Ник. — Но поръчаш ли си крем брюле или сладолед, взимаш малката лъжичка.
Най-неочаквано Ал се изправи в леглото и изръмжа:
— За к’во е всичко туй? Тук не ви е ресторант, а пандиз. Двайсе и две години напред Дани ще набива студено пуешко.
— А утре — невъзмутимо продължи Ник — ще ти покажа как се опитва виното.
— Вдругиден пък ще ти дам да опиташ от моята пикня, че да си спомниш, че си в пандиза, а не в шибания „Риц“ — изрева Ал.
24.
Тежката врата на единичната килия се отвори.
— Имаш колет, Лийч. Тръгвай след мен и без номера.
Лийч се смъкна бавно от леглото и последва надзирателя на площадката отвън.
— Благодаря, че ми уреди единичната килия — процеди той през зъби, докато крачеха по коридора.
— Щом ти почесваш гърба ми, аз ще почеша твоя — отвърна Хаген.
Изминаха останалата част от пътя до канцеларията пред складовете в пълно мълчание. Надзирателят почука няколко пъти по вратата и не след дълго дежурният им отвори.
— Име? — попита той.
— Брад Пит.
— Не ме дразни, Лийч, да не те впиша в доклада си.
— Лийч 6241.
— Имаш пратка. — Дежурният се обърна, свали една кутия от рафтовете зад бюрото и я стовари на плота.
— Виждам, че вече сте я отваряли, господин Уебстър.
— Знаеш реда.
— Знам го. Трябва да отворите пакета в мое присъствие, за да съм сигурен, че нищо не е извадено или сложено допълнително.
— Хайде, отваряй.
Лийч вдигна капака. В кутията имаше последен модел екип за бягане „Адидас“.
— Хубава стока — отбеляза Уебстър. — Някой се е поизръсил.
Лийч мълчаливо гледаше как Уебстър отваря и затваря циповете на джобовете, за да не би да има скрити пари или дрога. Не откри нищо, дори обичайната банкнота от пет паунда.
— Хайде, прибирай го — рече дежурният.
Лийч взе екипа и тръгна към изхода, но дежурният изрева зад него:
— А кутията, тъпако?
Лийч се върна, пъхна дрехата в кутията и я взе под мишница.
— Добро попълнение за гардероба ти — отбеляза Хаген по пътя обратно. — Може би няма да е зле да хвърля пак едно око, като се има предвид, че никога не си стъпвал в спортната зала. От друга страна пък, бих могъл и да си затворя очите.
— Ще ви оставя лептата на обичайното място, господин Хаген — усмихна се Лийч, докато вратата на килията се затваряше след него.