Затворник по рождение

— Започваш винаги отвън навътре — обясняваше Ник. — Много просто правило.

Дани взе лъжицата и започна да изгребва водата, която Ник бе налял в купата за закуска.

— Накланяш чинията в посока, обратна на себе си. Лъжицата загребва в същата посока. — И той показа как се прави. — Освен това не сърбай.

— И Бет все се оплакваше от това.

— И аз — обади се Големия Ал от тясното си легло.

— Права е — отбеляза Ник. — Има страни, където сърбането е комплимент, но Англия не е от тях. — Той дръпна купата и на нейно място постави пластмасова чиния с филия хляб в средата и шепа печен фасул. — Представи си, че хлябът е агнешки котлет, а фасулът — грах.

— К’ъв е сосът? — попита Ал.

— „Колд Боврил“ — отвърна Ник.

Дани взе пластмасовите нож и вилица и ги държа известно време сковано, насочени нагоре, с опрени в масата дръжки.

— Приборите не са ракети на площадка за изстрелване. За разлика от ракетите, те ще трябва да зареждат гориво всеки път, когато се „връщат“ на земята. — Ник взе ножа и вилицата пред себе си и показа как трябва да се държат.

— Не ми се струва естествено — обади се Дани.

— Много скоро ще свикнеш — успокои го Ник. — Не забравяй, че показалецът трябва да лежи на обратния ръб на ножа. Дръжката не бива да стърчи между палеца и показалеца — държиш нож, а не писалка.

Дани намести прибора, както му беше казано, но се виждаше, че му е трудно.

— Сега искам да започнеш да режеш и да ядеш хляба, все едно е парче месо.

— Как го искате, сър? — промърмори отново Големия Ал. — Препечено или по-крехко?

— Подобен въпрос се задава само за стек, не и за агнешки котлет — поясни Ник.

Дани заби ножа и вилицата в средата на филията.

— Не — спря го Ник. — Режи месото, не го късай. И то на малки парчета.

Дани опита отново, но този път посегна да отреже ново парче, преди да е глътнал предишното.

— Чакай — обади се Ник, — докато дъвчеш, ножът и вилицата лежат опрени на ръба на чинията. Не ги вдигаш, докато не преглътнеш хапката си.