Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Имал си късмет да попаднеш точно в тази килия.
Дани не се беше замислял за това и сега си даде сметка, че трябва да благодари на господин Дженкинс.
— Е, как е животът на Бейкън Роуд? — попита той и погали бедрото на Бет.
— Някои от съседите събират подписка за освобождаването ти, а на стената на метростанцията откъм Боу Роуд са изписали със спрей „Дани Картрайт е невинен!“. Още никой не се е опитал да го изтрие, дори общината.
Докато слушаше новините, Дани изяде още три марса и изпи две кутийки кока-кола, защото знаеше, че няма да му разрешат да ги вземе в килията.
Искаше още малко да подържи Кристи, но тя бе заспала в ръцете на майка си. Видът на дъщеря му само засили решимостта му на всяка цена да се научи да пише и чете. Искаше да е в състояние да отговори на всеки въпрос на адвокат Редмейн и да отиде подготвен на обжалването, а и да изненада Бет, като й изпрати писмо.
— Времето за посещения изтече — обяви глас по високоговорителите.
Дани нямаше представа кога беше изтекъл най-краткият час в живота му и погледна часовника на стената. Изправи се бавно, прегърна Бет и я целуна. Знаеше, че това е най-лесният начин посетителят да ти пъхне нещо в джоба, затова беше сигурен, че в момента надзирателите не ги изпускат от поглед. Някои затворници дори гълтаха наркотиците, за да не ги открият при претърсването, преди да ги върнат в килиите.
— Довиждане, скъпи — каза му Бет, когато той я пусна.
— Довиждане — отчаяно отвърна Дани. — А, за малко да забравя.
Бръкна в джоба на панталона си и извади сгънат лист хартия. В момента, в който й подаваше писмото, до тях се появи един от надзирателите и го грабна от ръката му.
— Не е разрешено да й даваш нищо, Картрайт.
— Но това е само… — започна Дани.
— Без уговорки. Време е да си вървите, госпожо.
Дани остана загледан след Бет, която си тръгна с детето му на ръце.
— Трябва да изляза оттук — пророни той тихо.
Надзирателят отвори листа и прочете първите думи, които Дани беше написал сам на Бет: „Не след дълго ще сме отново заедно“.
Лицето му се смръщи тревожно.
— Да я подкъся отстрани и отзад ли? — попита Луис, докато следващият му клиент се настаняваше на стола.
— Не — тихо отговори Дани. — Искам прическа като на приятеля преди мен.
— Ще ти струва повече — предупреди го Луис.
— Колко?
— Колкото на Ник, десет фаса на месец.
Дани извади неразпечатан пакет „Марлборо“ от джоба на джинсите си.
— За днес и предплащам за следващия месец, ако си свършиш работата добре.
Луис се засмя, а Дани прибра обратно цигарите в джоба си.
Бръснарят обикаляше бавно около стола, оглеждаше косата на Дани и от време на време коментираше.
— Първо, трябва да я оставиш да порасне малко и да я миеш поне два или три пъти седмично — обясни той. — Ник винаги е с чиста и сресана коса. Освен това трябва да се бръснеш всеки ден, като поддържаш бакенбардите по-къси, ако искаш да изглеждаш като джентълмен. — След още оглеждане, Луис добави: — Ник си сресва косата наляво, а не като теб — надясно и това ще е първата промяна, която трябва да направим. Освен това косата му е по-светла от твоята, което не е проблем — ако редовно я изплакваш с лимонов сок, и твоята ще изсветлее.
— Колко време ще ми отнеме всичко това?
— Шест месеца, не повече. Но трябва да идваш при мен всеки месец — добави Луис.
— Няма проблем, и без това за никъде не съм тръгнал — отвърна Дани. — Запази ми час за всеки първи понеделник от месеца, защото трябва да сме приключили преди делото по обжалване. Адвокатът ми смята, че има много голямо значение как изглеждаш, когато си на подсъдимата скамейка, а аз искам да приличам на полицай, а не на престъпник.
— Добър ти е адвокатът значи — измърмори Луис, метна зелената кърпа около врата на Дани и взе ножиците.
След двайсет минути едва забележимата промяна вече бе факт.
— И не забравяй — повтори му Луис, докато държеше огледалото зад гърба на Дани, за да може той да огледа тила си. — Трябва да се бръснеш всяка сутрин и да си миеш косата с шампоан поне два пъти седмично, ако искаш да си на ниво, както би казал Ник.
— Обратно по килиите — извика господин Хаген. Изненада се, когато забеляза двамата затворници да си разменят неотворен пакет цигари.