Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Служителите!? — изуми се Бет.
— Ник казва, че трябва да отвиквам от затворническия жаргон, ако искам да започна нов живот навън.
— Значи Ник вярва, че си невинен?
— Да, и не само той. И Големия Ал, и някои от служителите тук. Вече не сме сами, Бет. — Дани хвана ръката й.
— Кога излиза Ник? — попита Бет.
— След пет-шест месеца.
— Ще поддържате ли връзка?
— Ще се опитам, но той иска да замине за Шотландия, за да бъде учител.
— С радост ще се запозная с него. — Бет сложи длан на бузата му. — Май той ще се окаже истински авер.
— Приятел — поправи я автоматично Дани. — Покани ни дори на вечеря.
Кристи се олюля в опита си да стигне до баща си и се строполи на земята. Разплака се и Дани бързо я взе на ръце.
— Не ти обръщаме внимание, нали, мъниче?
— Подай ми я — протегна ръце Бет, защото детето не се успокояваше. — Ето нещо, на което Ник не е успял да те научи.
— Дори не бих го нарекъл съвпадение — рече Големия Ал, зарадван, че най-сетне може да размени няколко думи насаме с Ник. Дани беше отишъл да се изкъпе.
Ник спря да пише.
— Така ли?
— Лийч е в карцера от тази сутрин и още утре чакам Мортимър в болницата.
— Според теб Лийч е бил доставчик, така ли?
— Както ти казах, не мога да повярвам, че е съвпадение. Ръцете му треперят, но това е обичайно, когато започваш програма за детоксикация. Според доктора този път той наистина иска да се изчисти. Така или иначе много скоро ще разберем дали Лийч е замесен.
— Как? — попита Ник.
— След две-три седмици ще излезе от карцера. Ако Мортимър отново спре да идва в болницата, ще знаем, че той го снабдява.
— Значи имаме още две седмици, за да открием нужното доказателство — отбеляза Ник.
— Освен ако наистина е съвпадение.
— Не можем да поемем този риск — рече Ник. — Вземи касетофона на Дани и го разпитай при първа възможност.
— Разбрано, сър — удари токове Големия Ал. — Да кажа ли на Дани или да си трая?
— Ще му кажеш всичко, за да изпрати информацията на адвоката си. Три глави мислят по-добре от две.
— Колко му сече акълът според теб? — попита Големия Ал и се отпусна на леглото си.
— Повече, отколкото на мен — призна Ник. — Но не му го казвай, защото с малко късмет ще съм вън, преди сам да установи това.
— Може би няма да е зле вече да му кажем истината за нас?
— Рано е още — отсече Ник.
— Писма — съобщи надзирателят. — Две за Картрайт и едно за Монкрийф. — Подаде един плик на Дани, но той прочете името и го върна.
— Аз съм Картрайт. Той е Монкрийф.
Надзирателят сбърчи чело и размени писмата.
— А за мен, Големия Ал? — попита гигантът.
— Я се разкарай — рече надзирателят и затръшна вратата.
Дани се разсмя, но в следващия миг погледът му попадна върху лицето на Ник. Беше станало пепеляво. Ръката, с която държеше плика, трепереше. Дани не помнеше Ник да е получавал писма.
— Искаш ли първо аз да го прочета? — предложи той. Съкилийникът му поклати глава, отвори писмото и се зачете. Големия Ал седна на леглото си, без да продума. В затвора рядко се случват необикновени неща. Докато пробягваха по редовете, очите на Ник се наляха със сълзи. По едно време той ги избърса с ръкав и подаде листа на Дани.
Уважаеми сър Никълъс,
С прискърбие ви съобщавам, че баща ви почина. Издъхна вчера сутринта от сърдечна недостатъчност, но лекарят ме увери, че почти не е изпитал болка. С ваше разрешение ще подготвя поклонение, за да имате време да организирате присъствието си.