Буреносен фронт
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Досиетата на Дрезден #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Буреносен фронт». Краткое содержание книги:
Довлече ме до спалнята и аз се проснах върху хладните завивки с усещането, че ще пусна корени там.
Мърфи измери температурата ми и опипа главата ми с пръсти, особено внимателно около огромната цицина на тила. След това светна в зениците ми с фенерче, което не ми допадна особено много. Накрая ми даде чаша вода — което пък беше много по-приятно — и ме накара да глътна няколко аспирина.
Запомних само две неща от тази сутрин. Едното беше, че Мърфи ми свали ризата, обувките и чорапите и се наведе да ме целуне по челото. След това ме зави с одеялото и загаси свещите. Мистър се покатери на леглото, разположи се при краката ми и замърка успокоително като някакъв дизелов мотор.
Следващото, което си спомням, е, че телефонът отново звънна. Мърфи тъкмо се канеше да си тръгва и ключовете на колата подрънкваха в ръката й. Чух я, че се върна и вдигна слушалката.
— Домът на Хари Дрезден.
Мълчание.
— Ало — повтори Мърфи.
Никакъв отговор. Силуетът на Мърфи се открои на вратата и тя каза:
— Вероятно грешка. Почини си, Хари.
— Благодаря, Карин — усмихнах се аз, или поне се опитах да го направя.
Тя ми се усмихна в отговор и съм съвсем сигурен, че нейната усмивка бе по-сполучлива от моята.
След това си тръгна. Апартаментът беше тъмен и спокоен. Мистър мъркаше кротко и успокоително.
Продължих да се тормозя сам, дори докато заспивах. Какво бях забравил? И още един въпрос — кой се беше обадил и не беше поискал да говори с Мърфи? Дали беше Моника Селс? Защо трябваше да ми звъни, след като каза изрично да задържа парите?
Чудех се за тези неща и за бейзболната бухалка, и за още други неща, докато мъркането на Мистър накрая ме приспа.
Глава 13
Събудих се от гръмотевицата, която разтърси старата къща над мен.
Цареше пълен мрак. Нямах никаква представа за времето. Объркан и леко замаян, останах да лежа в леглото още известно време. Усещах едно топло място в краката си, където Мистър бе лежал допреди миг, но големият сив котарак не се виждаше никъде. По отношение на гръмотевиците той имаше заешко сърце.
Дъждът се сипеше като из ведро. Чувах го да плющи по бетона отвън и по покрива на старата къща. Тя скърцаше и се поклащаше от вятъра на пролетната буря и гредите й леко се огъваха, научили с годините, че е по-добре да поддават по малко, отколкото да се съпротивляват до счупване. Бих могъл да си взема известна поука от това.
Стомахът ми се бунтуваше. Станах от леглото и леко залитнах, докато се опитвах да намеря робата си. Не успях в тъмното, но вместо това напипах шлифера, оставен сгънат прилежно на един стол от Мърфи. Върху него лежаха няколко банкноти и салфетка, на която пишеше:
„Ще ми ги върнеш после. Мърфи.“
Намръщих се на парите и се опитах да пренебрегна прилива на благодарност, който ме обзе. Взех шлифера и се наметнах с него. След това се отправих, шляпайки бос, към дневната.
Навън отново изтряска гръмотевица. Усещах бурята по начин, по който повечето хора не могат, или го отдават на нервите си. В нея имаше сурова енергия, която пулсираше през облаците. Усещах водата в дъжда и облаците, движението на бурята, въздуха, който запращаше блажните капки върху стените на къщата над мен. Можех също да почувствам смъртоносния огън на светкавиците, които прескачаха от облак към облак и напипваха пътя на най-малкото съпротивление към търпеливата, вечна земя, която понасяше яростта на бурята. Четирите стихии си взаимодействаха, непрекъснато се движеха и енергията, във всичките й форми, прескачаше от едно място на друго. В бурята имаше огромен потенциал, който един магьосник би могъл да използва, ако е достатъчно отчаян или глупав. Там, където силите на вечната природа се бореха и премятаха, имаше много енергия, която можеше да се оползотвори.
Намръщих се, мислейки за това. Не ми беше идвало на ум досега. Имаше ли буря в сряда през нощта? Да, имаше. Спомних си, че гръмотевиците ме събудиха малко преди зазоряване. Възможно ли е нашият убиец да е впрегнал енергията на бурята, за да подхрани своето заклинание? Напълно възможно. Но и доста рисковано. Подобни подсилени магии са много опасни и нестабилни и трябва да се насочват много внимателно.
Отвън последва ново проблясване, но минаха три или четири секунди, преди гърмът да стигне до мен. Ако убиецът беше използвал бурята, имаше изгледи, ако той или тя бе решил да удари отново, да го направи тази вечер. Изтръпнах.