Буреносен фронт

Нещо ме притесняваше — бях забравил още нещо. Сигурен бях. Нещо, което бях обещал да направя в събота. Опитах се да отпъдя мислите за войните между наркодилърите и за хората, подлудени от отварянето на третото око от онази нова дрога, и се опитах да се концентрирам.

Скоро нещо щракна. Моника. Бях обещал да се свържа с нея. Прерових джобовете на шлифера и извадих бележника си. Размахах го към Мърфи и го отворих.

— Свещ. Трябва да прочета нещо.

— За бога, Дрезден. Кълна се, че ти си поне толкова лош, колкото беше първият ми мъж. Упорит до самоубийство. — Тя въздъхна и приближи към мен една свещ. Светлината причиняваше болка в очите ми, но прочетох номера на Моника и го набрах.

— Ало — чу се мек детски глас.

— Здравейте — казах аз. — Искам да говоря с Моника, моля.

— Кой се обажда?

Спомних си, че работя за нея тайно и отговорих:

— Аз съм четвъртият братовчед, Хари, от Върмонт.

— Добре — отговори момчето. — Задръжте за малко. — След това го чух да вика, без дори да свали слушалката от устните си. — МАМО, БРАТОВЧЕД ТИ ХАРИ ОТ ВЪРМОНТ Е НА ТЕЛЕФОНА!

Деца. Трябва да ги обичаме. Аз обожавам децата. Малко сол и лимонов сок и стават много вкусни.

Изчаках тупкането в главата ми да се превърне в обикновена агония, когато момчето остави телефона и чух как стъпките му се отдалечиха.

Минута след това слушалката изтрака и се чу спокойният, леко притеснен глас на Моника:

— Ало?

— Обажда се Хари Дрезден — казах аз. — Исках да ви съобщя до какви открития съм…

— Съжалявам — прекъсна ме тя. — Знаете ли, хм, нямам нужда вече от подобна информация.

Примигнах изненадано и прочетох отново телефонния номер от бележника.

— Моника Селс?

— Да, да — каза тя нетърпеливо. — Не се нуждая повече от никаква помощ, благодаря ви.

— Моментът ли е неподходящ?

— Не, в никакъв случай. Просто исках да се откажа от поръчката. Да отменя уговорката. Не се тревожете за мен. — В тона й звучеше нещо странно, като че ли се опитваше да говори като любезна домакиня.

— Отказвате се? Не трябва да търся повече вашия изчезнал съпруг? Но, госпожо, вие ми предплатихте…

Телефонът забръмча и замлъкна. Стори ми се преди това, че чух някакъв глас. За момент помислих, че връзката прекъсна технически. Проклетите несигурни телефони. Обикновено това е от моята страна на линията. Не можеш да им имаш никакво доверие.

— Ало? Ало? — продължих да викам ядосан и сърдит.

Отново се чу гласът на Моника.

— Не се притеснявайте за това. Много ви благодаря за положения труд. Довиждане, благодаря. — И тя отново затвори.

Свалих слушалката от ухото си и я погледнах.

— Странно.

— Хайде, Хари — каза Мърфи и взе слушалката от ръката ми. След което я постави твърдо на билката.

— Ау, мамо. Още не се е стъмнило — опитах се да се пошегувам аз, просто за да не мисля само колко ужасно ме боли главата, когато Мърфи ми помогна да се добера до леглото.