Буреносен фронт
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Досиетата на Дрезден #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Буреносен фронт». Краткое содержание книги:
— Много убийци — въздъхна Мърфи. — Не съм открила и един, а ти ми казваш, че може да са петдесетина.
— Тринайсет — поправих я аз. — Не можеш никога да използваш повече от тринайсет. Но не мисля, че това е вероятно. Една група може да свърши работата. Всеки един от този кръг трябва да владее заклинанието и да няма никакви съмнения и задръжки. И трябва да си имат пълно доверие. Подобни неща не се срещат при обикновените банди убийци. За целта е необходим и малко фанатизъм. Някакъв култ или политическа организация.
— Култ? — попита Мърфи и разтърка очите си. — В „Аркейн“ ще празнуват, ако се окаже така. В крайна сметка Бианка също ще се окаже замесена. Тя има достатъчно много врагове, които биха искали да й направят това. Тя може да вдъхнови такива усилия, за да се опитат да се отърват от нея.
Поклатих глава. Болката ставаше по-силна, но парченцата започваха да се наместват.
— Не. Тръгваш в грешна посока. Убиецът не е посегнал на Томи Том и на проститутката, за да нарани Бианка.
— От къде знаеш?
— Срещнах се с нея — отговорих аз.
— По дяволите, Хари!
Не реагирах на яда й.
— Знаеш, че тя нямаше да иска да говори с теб, Мърфи. Тя е старомодно чудовище. Никакво сътрудничество с властите.
— Но е разговаряла с теб? — попита Мърфи.
— Бих казал.
— Бих те пребила, докато заприличаш на лайно, ако вече не приличаше на такова — каза Мърфи. — Какво откри?
— Бианка не е замесена. И няма представа кой може да го е извършил. Но е нервна и уплашена. — Не споменах, че беше толкова уплашена, че се опита да ме разкъса на парчета.
— Значи, има следи, но не към Бианка?
— Към Джони Марконе — потвърдих аз.
— Улична война между бандите — каза Мърфи. — А сега намесват и магията. Мафиотски магически заклинания. Исусе Христе. — Тя потропа с токчета по края на бюрото.
— Война между бандите. Доставчиците на Трето око срещу пласьорите на обикновените дроги. Прав ли съм?
Тя ме погледна за миг.
— Да. Да, прав си. Но как го разбра? Ние самите научаваме подробностите от вестниците.
— Току-що налетях на един тип, който беше дрогиран до козирката с Трето око. Изрече неща, които ме накараха да помисля, че тази дрога не е боклук. Тя е истинска. Вероятно съществува някакъв наистина сериозен магьосник, който може да я произведе в такива количества.
Сините очи на Мърфи блеснаха.
— Следователно този, който разпространява по улиците Трето око, е…
— Същият, който е убил Томи Том и Дженифър Стантън. Сигурен съм. Звучи логично.
— Склонна съм да се съглася — каза Мърфи, кимайки. — Колко души според теб могат да произнесат убийственото заклинание?
— За бога, Мърфи — казах аз. — Не може да искаш от мен просто да ти дам списък на хората, които да привикате на разпит.
Тя се наведе напред към мен и очите й станаха стоманени.
— Грешиш, Хари. Мога да поискам това от теб. Мога да ти наредя да го направиш. А ако откажеш, толкова бързо ще те задържа за възпрепятстване на правосъдието и за съучастничество, че свят ще ти се завие.
— На мен вече ми се вие свят — отговорих аз. Тя леко се изхили. Главата ми пулсираше, бум, бум, бум. — Няма да постъпиш така, Мърф. Познавам те. Знаеш прекрасно, че ако разполагам с данни, които могат да ти бъдат от полза, веднага ще ти ги предоставя. Просто ме остави да си върша работата, дай ми шанс да…
— Не, Хари — каза тя сухо. — Никакъв шанс. Вече ме хвърлиха на зверовете и без трудностите, които ми създаваш. А теб вече са те наранили и не ми пробутвай историята, че си паднал по стълбите. Не искам да те остъргвам от асфалта. Който е убил Томи Том, ще стане много гаден, ако някой започне да рови наоколо. А това не е твоя работа, а моя.
— Както кажеш — казах аз. — Ти си човекът с крайния срок.
Тя пребледня и очите й светнаха.
— Ти си невероятно лайно, Хари.
Опитах се да отговоря, винаги го правя, но черепът ми се размекна и заклати на врата, всичко около мен започна да се върти, задните крака на стола като че ли се подгънаха и той се наведе опасно. Помислих си, че е по-добре да се плъзна на пода като гъвкава змия. Плочките, на които опрях буза, бяха гладки, прохладни и много удобни. Главата ми бумтеше безспирно и ми пречеше да се унеса в сладка дрямка.
Глава 12