Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
— Благодаря ви — отвърна искрено Холанд и продължи по пътеката.
Думите на старицата не излизаха от главата му: „Вие не мислите за себе си!“.
Въпросите и оплакванията отново заваляха от всички страни.
— Капитане, аз трябва на всяка цена да се прибера вкъщи преди Коледа!
— Капитане, вашата стюардеса беше безкрайно груба с мен, когато я попитах за вируса, но аз съм микробиолог и мога да помогна да се изяснят нещата.
— Капитане, умираме от глад, а стюардесите отказват да ни сервират!
— Капитане, известно ли ви е каква смрад е в тоалетните?!
— Капитане, лекарството на мъжа ми е в чантата, която дадохме на багаж. След няколко часа той ще има нужда от него. Какво ще правим?
Холанд повери жената с лекарството на една от стюардесите и отиде в кухничката при Барб.
— Готови сме със закуската — съобщи тя. — Смятах да почакаме поне докъм шест часа, но ако искаш, можем да я сервираме сега. Или пък да им дадем соленки, фъстъци и напитки и да загасим осветлението с надеждата, че ще заспят.
— По-добре задръж закуската и им дай другите неща. Аз с какво да помогна?
— Затопли още малко салона, за да заспят по-лесно.
— Добре.
— А кога ще изнесем трупа на професора? — попита неочаквано Барб.
Холанд сви рамене.
— Не знам, чакаме нареждане. Защо се интересуваш?
— В туристическата класа има едно момче с гипсиран крак, който вече взе да се подува. Швейцарският лекар каза, че трябва да се постави на високо. Мислехме да настаним момчето в едно от леглата горе, ама… Не искам да го местим преди… нали разбираш, професор Хелмс…
— Дръпнете завесата, така че тялото да не се вижда, и го положете в някой от големите чували за смет. Неудобно ми е да говоря по този въпрос, но най-добре Бренда и докторът да свършат тази работа, понеже и без това са били в допир с него. Другите легла би трябвало да са безопасни.
— Ясно. — Барб хвана брадичката му и нежно се взря в лицето му. — Джеймс, ако тая история продължи още, редно е екипажът да почне да спи на смени. Отнася се и за теб — изглеждаш много уморен. Имаш ли нужда от нещо?
Холанд я потупа по рамото.
— За начало едно кило адреналин и седемдесет-осемдесет тона гориво!
— Ще склониш ли на два витамина и една кока-кола?
— Бива! — засмя се той. — Нали трябва пак да кръстосам самолета и да изслушам всички пътници!
Лапна хапчетата и на няколко големи глътки изпи кока-колата.
Интеркомът иззвъня. Барб вдигна слушалката и почти веднага му я подаде.
— Търси те партньорът ти отгоре.
— Какво има, Дик? — попита учудено Холанд. После изразът на лицето му се промени, той се усмихна широко и затвори телефона.
— Е? — не се стърпя Барб. — Изплюй камъчето.
— Зареждат ни с гориво. Явно са размислили и ще ни пуснат да си ходим.
Понечи да си тръгне, но Барб се изпречи на пътя му и го хвана за раменете.
— Какво значи „ще ни пуснат“, Джеймс? — попита настойчиво. — Мислех, че сме останали тук по наш избор, а излиза, че са ни задържали насила, така ли?
— Ами, Барб…
— Джеймс, много те моля, поне своите хора не се опитвай да лъжеш.
— Не съм излъгал, Барб. Просто бяха казали, че няма да ни заредят, докато не получат изрична заповед, тоест след като компанията реши на кое летище в САЩ ще кацнем. Явно вече са взели решение.
— Е… добре, щом казваш — рече тя с недоверие.
Той се отскубна и с бърза крачка излезе от кухнята.
Холанд се върна в пилотската кабина. Роб се беше вторачил в таблото.
— Както от скука зяпах в горивомера, Джеймс, нивото изведнъж взе да се качва. После ми съобщиха, че са получили нареждане да напълнят резервоарите, но не благоволиха да дадат повече обяснения.
— Говори ли с Далас?
— Още не.
Холанд успя веднага да се свърже с управата на компанията.
— Решихме да ви преместим на по-безопасно място, Джеймс. — Вицепрезидентът сякаш го очакваше на телефона.
— По-безопасно ли? В какъв смисъл по-безопасно? Та ние тук сме в пълна безопасност!
Последва многозначително мълчание.
— Джеймс, нали ви казах, че всичко живо се е подплашило от тая зараза? Исландското правителство е разбрало, че сте в Кефлавик, и настоява веднага да се разкарате оттам.
— Страхуват се, че ще ги заразим, така ли?
— Ами… да, явно и те са повярвали на слуховете за небивало проклятие.