Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Лиза се усмихна и кимна одобрително. Каква прекрасна вест: скоро ще си бъде у дома при децата!
— … Но трябва да се примирим с фактите. Навярно няма да вдигнат карантината преди Бъдни вечер, тъй че надали ще успеем да се върнем навреме.
Кийт Ериксън реши, че е завила сирена — човек не би могъл да изтръгне от гърдите си такъв зловещ продължителен писък. Но когато всички пътници обърнаха глава към него, той с ужас разбра, че източникът на смразяващия вой е жена му.
Чудовищният звук, изригнал от дълбините на изтерзаната й душа, секна само за миг, колкото тя да си поеме въздух. Две подплашени стюардеси моментално се затичаха към нея.
Кийт притисна Лиза в прегръдката си като малко дете и взе да й говори утешително. Постепенно страшният вой премина в задавено хлипане и най-сетне стихна. Лицето й доби странно изражение, долната й устна увисна и очите й се впериха с невиждащ поглед в облегалката отпред. Тя обгърна с ръце коленете си и започна да се поклаща напред-назад.
— Лиза, добре ли си? Лиза, чуваш ли ме? — повтаряше непрекъснато Кийт.
Тя помълча известно време, после се обърна към съпруга си с неестествена усмивка.
— Добре съм, Кийт, много съм добре — изрече бавно и отмерено като робот. Вторачи се отново в предната седалка и започна пак да се люлее. Странното изражение пак се появи на лицето й.
Преди да се върне в първа класа, Лий Ланкастър помоли Рейчъл да предаде на капитана, че винаги може да го повика, ако сметне, че има нужда от помощ. Рейчъл остана горе и се премести на по-преден ред, за да вижда пилотската кабина.
Когато Холанд приключи обръщението си към пътниците, тя застана до отворената врата на кабината. Той се обърна изненадан и се усмихна.
— Заповядайте, Рейчъл, влезте.
— Благодаря. Да затворя ли вратата?
Холанд се огледа и кимна, макар че Дик Роб го нямаше наоколо, а и коридорът беше празен. Рейчъл затвори тихо вратата след себе си.
— Малко е тесничко тук — извини се той, завъртя стола на втория пилот и я покани да седне. Тя се промъкна внимателно зад централния панел, настани се срещу него и очите му отново я погълнаха.
Няколко секунди Холанд я гледа мълчаливо, после, кой знае защо, се смути и извърна глава. Навън снегът се сипеше обилно, а вятърът беше позатихнал, макар че все още продължаваше да разклаща самолета.
— Много съм ви благодарен за помощта — и на вас, и на посланика — каза той най-сетне.
— Няма защо — усмихна се Рейчъл. — Радвам се, че сме тук.
Холанд я погледна леко озадачен.
— Нямам предвид, че се радвам, задето попаднахме в тази… ситуация, но… — Тя се изчерви.
— Разбирам — кимна Холанд.
— Искам да кажа, че ако някой все пак трябваше да бъде тук, то… мисля, че аз…
— Радвате се, че тъкмо вие сте този някой, така ли?
Холанд се наслаждаваше на очарователната й усмивка. Беше истинско удоволствие да разговаряш с нея.
— Глупаво се изразих, нали? — каза тя. — Просто се радвам, че успяхме с нещо да помогнем, защото проблемът засяга всички ни еднакво.
Отново млъкнаха, заслушани във воя на вятъра и бръмченето на електрониката в кабината.
— Искам да ви попитам нещо — обади се Холанд и направи знак с ръка по посока на първа класа. — Познавате ли пастор Уилсън, Гарсън Уилсън?
— Официалният говорител на Господ ли? — засмя се тя. — Да, от известно време го наблюдавам. Не спира да нервничи, че трябвало незабавно да напусне самолета, а нещастното му секретарче само се черви и се чуди как да му запуши устата. Забелязах и някои други интересни пътници.
— Така ли? Кои са те?
— При нас има една много мила двойка младоженци — Бети и Бил Палмърс. И двамата са прехвърлили осемдесетте, но са облечени по последна мода. Прекарали медения си месец в Европа. Непрекъснато разправят за пътешествието си, огромно удоволствие е да ги слушаш. Толкова са нежни един към друг, през цялото време си държат ръцете.
Рейчъл се умълча. Холанд се бе загледал във вратата и сякаш вече не я слушаше внимателно.
— Прощавайте — каза той и й се усмихна гузно. — Държа се невъзпитано, като пълен егоист. Трябва да сляза долу и да поговоря с пътниците. Редно е да видят с очите си човека, когото досега слушаха по уредбата.
— Вие да сте егоист? — възкликна тя с изненада. — Шегувате се!
Холанд се изправи и галантно й подаде ръка.