Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
— Да, оказва се, че съм егоист. Ето, сега например би ми било много по-приятно да седя тук и да си приказвам с вас, вместо да се занимавам с тая бъркотия.
— Благодаря ви! — Рейчъл се опита да запази самообладание и да приеме комплимента със спокойна усмивка, но усещаше, че се изчервява и скоро ще пламне цялата. Изпитваше истинска радост от думите му, колкото и абсурдно да изглеждаше това чувство в нелепата ситуация, в която се намираха.
Холанд понечи да тръгне, но тя задържа ръката му.
— Джеймс… Цялата истина ли ни казахте? Сигурен ли сте, че няма опасност всички да се разболеем?
Той извърна глава и тя усети, че стомахът й се свива.
— Казах каквото мисля, Рейчъл. — Очите му отново срещнаха нейните. — Не смятам, че ще се разболеем. Според мен пощурелите бюрократи представляват по-голяма опасност за нас от някакъв си недоказан вирус.
Холанд пусна ръката й с явна неохота. Лицето му отново бе угрижено — такова, каквото тя го видя за пръв път на летището във Франкфурт.
— Стига на мен самия да са ми казали цялата истина, разбира се…
13
Белият дом — Вашингтон
Петък, 22 декември, 21:00 ч (0200 Z)
Джонатан Рот изхвърча от портала на Белия дом и скочи в черния си мерцедес. Студът бе прогонил хората от улицата и в девет часа вечерта столицата беше вече пуста.
Подкара колата по Пенсилвания авеню в посока Джорджтаун. Мислите му се въртяха около онова място в Сахара, което щеше да приюти завинаги пътниците и екипажа на Полет 66. Каква ужасна трагедия: двеста петдесет и седем мъже, жени и деца, обречени да умрат в мъки!
Президентът веднага одобри предложението му за Мавритания. Изоставената писта хем беше най-близо до Атлантическия океан, хем в радиус от петстотин километра нямаше гранична стража. Руснаците я бяха построили преди разпадането на Съюза, за да извършват тайни полети.
Рот си представи как хората от самолета умират един по един в пустинята и за своя изненада се разстрои. Смяташе, че вече е достатъчно обръгнал и не се поддава на подобни чувства. Познаваше отблизо и човешкото страдание, и смъртта. Та нали по негова вина бяха ликвидирани няколко души при тайни операции? Беше и първият човек от ЦРУ, който видя кошмара след масовото самоубийство в Джоунстаун. Споменът за уродливите подпухнали тела и непоносимата воня не му даваше мира и днес.
А сега с един замах толкова много хора и чисто нов „Боинг 747-400“ ще отидат на оня свят!
От управата на „Куантъм“ в Далас звучаха доста оптимистично по телефона. Президентът му бе наредил да не им казва истината за вируса и очакваната смъртност, за да възпре пороя от жалби и политически протести, които неминуемо биха последвали. Нямаха време за губене, трябваше да действат твърдо и непоколебимо. Авиокомпанията не подозираше, че в непредотвратимата трагедия ще се прости както с хората си, така и със самолета.
Жалко, че боингът не се сгромоляса някъде в Атлантическия океан! Всичко щеше да свърши за секунди без болка, без страдание и без телевизионни репортажи на живо как горят грамади инфектирани трупове!
Рот зави по безлюдния Конрейл Роуд и се отправи към Чейн Бридж. Движеше се по инерция. Знаеше пътя до Лангли наизуст, а и мисълта му бе другаде.
Президентът беше покрусен от предстоящата неизбежна раздяла с посланик Лий Ланкастър. Раздираше се от колебание кога да му се обади и дали да му съобщи онова, което не беше известно на никой в самолета: че до седемдесет и два часа всички ще загинат.
Рот изсумтя недоволно. Посланик Ланкастър наистина бе блестящ дипломат, но можеше да пощури цялото ЦРУ. При всяко негово пътуване те се съсипваха от работа, за да осуетят поредния опит за покушение. Колко ли самолета бяха прегледали под лупа и колко ли бомби бяха обезвредили, преди Ланкастър да се качи на борда?
Каква ирония на съдбата! За първи път един терористичен акт би ни свършил добра работа и за първи път срещу Ланкастър няма заговор!
Замисли се за „Ал Акба“, най-младата и най-жестока терористична групировка, поддържана от Иран. Тя беше двойно по-опасна от останалите, защото разполагаше и с модерна бойна техника, и с висококвалифицирани специалисти. Преди месеци ЦРУ залови един обучен в САЩ ирански летец, който се готвеше за самоубийствена мисия с МиГ-29 срещу Ватикана и папата. Терористите вече не си играеха да отвличат самолети и кораби. Имаха си и изтребители, и ракети, дори ядрени бойни глави, закупени от зажаднели за твърда валута военни части в бившия Съветски съюз. В днешно време не представляваше никаква трудност да се снабдиш с модерна военна техника от някогашния Източен блок.