Бдение

— Да, сър. Пристигнахме на партито в деветнайсет и десет, марихуаната вече беше в обращение, а в двайсет и три и половина се появи и кокаинът на стъклото. Петима малолетни и няколко възрастни смъркаха. Господин Уилдър ме дръпна настрана да обсъдим партньорството. Беше доволен от развоя на нещата. Беше полуадекватен и надрусан, но ми каза, че има материал, който е готов, цитирам: „да пусне на пазара“. Явно това е било достатъчно за Бейкър и Коб, макар че съм бесен, защото всъщност не можахме да научим истинското местонахождение на стоката. Пристигнаха за три минути и разгониха всички, прибраха само тези, които бяха достатъчно глупави да започнат да правят драми. И разбира се, господин Уилдър и децата му. Госпожа Уилдър не присъстваше. И не смятам, че изобщо е замесена. — Поглежда настрани към Джейни и вдига рамене извинително. — Кари беше наистина напушена и направи невероятна сцена. Извинявай за това.

Джейни се усмихва.

— Може пък преживяването да й налее малко ум в главата — казва тя.

— До два сутринта вече бяхме в малкия ми дом далеч от дома, както го наричам — продължава Кабъл. — Джейни пристигна, за да се опита да плати гаранцията на Кари и гаджето й Стю, и точно тогава извадихме късмет, че господин Уилдър беше толкова зле, та да заспи насред цялата врява. Джейни се включи веднага.

Обляга се на стола, приключил с доклада си.

Капитанът кима.

— Добра работа, Кейб, както винаги. — Обръща се към Джейни: — Джейни. Едно пояснение. Не сме те наели, не сме искали помощ от теб за това разследване. Не си длъжна да споделяш какво се е случило, преди да си размажеш лицето на нашата прекрасна за-нищо-не-ставаща количка за кафе, която ще изхвърля в контейнера още щом приключа с тази среща. Но ако искаш и ако смяташ, че имаш да добавиш някаква важна информация, ще те изслушам с удоволствие. — Надрасква нещо на едно листче и го слага в джоба си, после продължава: — Явно на Кабъл му е доста неприятно, че не знаем точното място на дрогата, а и аз също бих искала да разполагам с тези сведения, за да опитаме да му издействаме максимална присъда. Та случайно да си видяла нещо между редовете? — Тя се усмихва леко. — Не бързай, скъпа, имаш достатъчно време.

Джейни вече мисли по-ясно и прехвърля в ума си кошмара на господин Уилдър. За момент затваря очи, клати глава, неразбиращо. После вдига поглед.

— Може да прозвучи глупаво, но семейство Уилдър притежават ли яхта?

— Да, — казва Кабъл. — Прибрана е някъде за зимата. Защо?

Джейни запазва мълчание. Не се доверява достатъчно на интуицията си, за да го изрече, макар да знае, че няма какво да губи. После казва колебливо:

— Оранжеви спасителни жилетки.

Капитанът се навежда напред заинтригувана и гласът й е по-малко суров от обикновено.

— Не се страхувай да сгрешиш, Джейни. Следата си е следа. Повечето се оказват грешни, но няма престъпление, разрешено без тях.

Джейни кимва.