Уравнения на живота

Дъждът продължи да се излива с такава сила, че изглеждаше все едно вряла вода се издига от земята. Пешеходците или се криеха, където успееха, или прегърбени се примиряваха с унижението.

Чейн включи чистачките, с което размаза прах и мазнотия в два полукръга.

- Спомням си времето, когато всеки дъжд представляваше опасност. Всички слушахме прогнозата за времето, а по улиците виеха сирени.

- Да, горе-долу същото - каза Петрович. - Само дето ние нямахме сателити и сирени.

Просто ни намокряше и пиехме таблетки с йод, ако имахме.

- Айде сега, няма нужда да го превръщаме в игра на „моят живот беше по-тежък от твоя.“ А и твоята страна не беше бомбардирана.

- Всичко, с което трябваше да се справяме, беше заради вашия разпад, ядрен и икономически. Вие получавахте помощи с храна, ние не. Вие имахте проекти за преустройство. Ние ги нямахме. Вие имахте някой, когото да обвинявате; тривиално наистина, но ние нямахме такъв. Всички се грижеха за клетата Европа, а нас кучета ни яли.

- Невероятно - каза Чейн, вторачен в светофара, който след жълтото светна зелено - колко много щети може да нанесат неколцина побъркани хора. Защо не се движим наникъде ?

- Искаш ли да слезем и да вървим ? Или искаш да млъкнеш ?

Чейн въздъхна и разтърка страните си с ръце. Поседяха мълчаливо, загледани в дъжда.

- Чувал ли си се със Соренсън ? - попита Чейн.

- Не и откакто го предупредих, че може да е занесъл подслушвателното ти устройство в недрата на империята на Ошикора.

Чейн направи физиономия.

- Казах ли ти за баща му ?

- Какво за баща му ?

- Старецът му беше политически активист - Реконструкция до дупка, - убит по поръчка преди шест-седем години. Случаят още не е приключен. За извършител всичко сочеше младши, но никой не можа да го закове. Очевидно стрелбата не е в негов стил. Обаче експлозивите са - Чейн се наведе напред и включи чистачките на по-висока скорост. Въпреки потопа хората слизаха от колите си и се насочваха към началото на колоната. -Какво ? Какво правят ?

Петрович посегна назад за одеялото.

- Има само един начин да разберем. - Той пак се наметна и отвори вратата.

Дъждът се лееше и за секунди го направи вир-вода.

Чейн си вдигна яката и се присъедини към него, след като провери колата да е заключена. Тълпата беше непривично тиха, толкова кротка, че се чуваше мекото бучене на дъжда и скърцането на подметки по настилката.

Докато вървяха напред покрай колоните от коли, забелязаха, че при кръстовището се формираше и бързо набъбваше опашка, все повече хора се присъединяваха към нея. Чейн използва значката и лактите си, за да си проправи път напред, а Петрович плътно го следваше.

Когато стигнаха там, установиха, че по напречната улица въобще липсваше движение: от другата страна на кръстовището се беше събрала подобна навалица от зяпачи. Светофарът светеше в червено във всички посоки.

- Нещо не е наред - каза Чейн.

Петрович го побутна по рамото и посочи:

- Ни то онова.