Никога не ме оставяй

Глава единайсета

Трябва да ви обясня защо се разтревожих толкова от думите на Рут. Онези първи месеци на престоя ни във Фермата бяха странен период от нашата дружба. Карахме се за какви ли не дреболии! Ала в същото време бяхме откровени помежду си, както никога преди. Сещам се най-вече за разговорите ни на четири очи, които провеждахме обикновено преди лягане в моята стая под самия покрив на Черния хамбар. Можете да ги наречете и отглас от разговорите ни преди звънеца за лягане в Хейлшам. Така или иначе, колкото и да се бяхме карали през деня с Рут, когато настъпеше вечерта, ние сядахме една до друга върху моя дюшек, посръбвахме горещ чай и споделяхме най-интимните си преживявания, свързани с живота ни на новото място. Преди това нищо подобно не ни се бе случвало. Тези излияния, пък и приятелството ни като цяло, по онова време бяха възможни благодарение на факта, че всяка една от нас знаеше: ще се отнесе внимателно и уважително към казаното, няма да излъже доверието на другата и няма да използва чутото като оръжие дори ако след това се скараме. Между двете ни съществуваше ясно, макар и мълчаливо съгласие по този въпрос и до разговора ни, който започна по повод „Даниел Деронда“, нито една от нас не бе дори намекнала, че би могла да го наруши. Ето защо, когато Рут произнесе думите относно отношенията ми с някои от „ветераните“, аз не само се разсърдих, а ги приех като предателство. Защото ми стана съвършено ясно за какво намеква: за едно мое признание по време на вечерните ни разговори във връзка със секса.

Както вероятно сами си представяте, сексът във Фермата коренно се различаваше от този в Хейлшам. Беше станал доста по-непосредствен — да го кажа така: някак „по-зрял“. Никой не клюкарстваше и не се кикотеше по повод на това кой с кого и кога. Ако неочаквано станеше ясно, че между момиче и момче е имало нещо, никой не се впускаше в догадки дали ще станат постоянна двойка, или не. И ако те се превръщаха в нова двойка, никой не си позволяваше да говори за това като за нещо кой знае какво. Всички го приемаха спокойно, само че, когато се споменеше името на единия, неминуемо се споменаваше и името на другия: „Криси и Родни“, „Рут и Томи“. Ако някой искаше да започне сексуални отношения с теб, той го проявяваше доста по-непосредствено. Момчето просто идваше при теб и те питаше не би ли искала „за разнообразие“ да пренощуваш в неговата стая или нещо от този род, нищо особено. Понякога това означаваше, че иска двамата да сте двойка, друг път интересът му траеше само една нощ.

Пак ще повторя, че атмосферата, която цареше във Фермата, бе характерна за възрастни хора. Но сега ми се струва, че сексът във Фермата бе и малко по-функционален. Може би тъкмо поради факта, че му бяха спестени всякакви клюки и всякаква тайнственост. А може би и поради студа.