Никога не ме оставяй

Когато разгръщах вече последното списание, усетих, че зад вратата на котелното има някой. Бях я оставила отворена, защото първо — тя винаги си стоеше така, а второ, за да ми е по-светло; докато разглеждах списанията вече два пъти вдигах глава, тъй като все ми се счуваше някакъв шум. Ала в отвора на вратата не се виждаше никого и аз продължавах да разгръщам страниците. Сега обаче нямаше никакво съмнение, че не съм сама, оставих списанието и шумно въздъхнах — така, че да ме чуят.

Очаквах да доловя нечий кикот или двама-трима души да се втурнат в котелното и да ме направят за смях. Ала нищо подобно не се случи. Ето защо аз се обадих, като придадох на гласа си нотка на досада.

— Ето че си имам и компания. Кой е този срамежливец?

До ушите ми долетя сподавен смях и на прага се появи Томи.

— Здрасти, Кат — смутено поздрави той.

— Влез де, влез. Ела при мен.

Той несигурно пристъпи напред, направи няколко крачки и спря. Погледна към бойлера и каза:

— Не мислех, че харесваш такива неща.

— Нима на момичетата не им е разрешено да погледат?

Аз продължавах да разлиствам списанието, а той мълчеше. След секунди проговори:

— Не съм те шпионирал. Просто видях през прозореца на стаята ми как дойде и взе забравените от Кефърс списания.

— После ще ти дам да ги разгледаш.

Той неловко се усмихна.

— Най-обикновена еротика. Мисля, че вече съм ги гледал.

Той отново се усмихна, но когато вдигнах очи и го погледнах, оказа се, че е много сериозен. Попита ме:

— Нещо специално ли търсиш?

— Не те разбирам. Просто разглеждам неприлични фотографии.

— За да се възбудиш?

— Може и така да се каже.

Оставих списанието настрана и се заех да разлиствам следващото. Долових шума от приближаващи се стъпки и вдигнах очи към него, когато той беше вече съвсем до мен. Размаха неспокойно ръце във въздуха, сякаш аз извършвах сложна операция, а той искаше да ми помогне.

— Кат, не така… Ако искаш да се възбудиш, трябва да разглеждаш по друг начин — внимателно, без да бързаш. Така нищо няма да стане.

— А ти откъде знаеш как е при момичетата? Сигурно си ги разглеждал в компанията на Рут. Извинявай, не съобразих веднага.

— Кат, какво търсиш?

Отминах въпроса му. Бях почти към края и исках да свърша по-бързо. Но той добави:

— За втори път те виждам да го правиш.

Сега вече аз все пак откъснах очи от списанието и го погледнах.

— Томи, какво става? Да не би Кефърс да те е записал за член на нравствената полиция?

— Не съм те шпионирал, Кат. Но случайно те видях миналата седмица, когато се бяхме събрали у Чарли. Там имаше едно списание и ти помисли, че всички са излезли и че си останала сама. Но аз се върнах да си взема пуловера, вратата на Клер бе отворена, така че се виждаше и стаята на Чарли. Ти пак разлистваше списание.