Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
— Значи ще носим вързопите и стоката си при банкера? — попита Риг. Самуна ги дръпна встрани от оживената улица на откритата площадка пред една от големите каменни сгради.
— Слушайте… — рече той. — Платата за гемията, за храната и за дрехите ви почти ме разори. В момента местата, които мога да си позволя, са толкова долнопробни, че и без това не бихме посмели да си оставим нещата там. Аз съм ханджия, моите момчета, и знам какво представляват странноприемниците край пристанището на О. Всичко зависи от това да накараме господин Бъчваря да обърне един от тези… предмети… в пари и да изплати пълната му стойност, без никой друг да ги зърне. Тогава можем да си позволим да отседнем на прилично място и пак да оставим богатството ти почти непокътнато, млади Риг. Затова никъде няма да се отбиваме, а веднага ще намерим банката на господин Бъчваря.
— Може ли поне да намерим място да се изпишкаме? — попита Умбо, който пристъпваше от крак на крак.
— Преди час бяхме на гемията. Трябваше само да отидеш до парапета и да източиш мехура — рече Самуна.
— Ние, привиците, не пикаем в реката — заяви студено Риг.
— Аз самият те видях да го правиш поне три пъти дневно! — отвърна Самуна.
— Нямахме избор! Но щом видяхме земя…
— Аз бих се изпишкал в реката — рече Умбо. — Но просто не се сетих.
Двама мъже вървяха към тях, облечени еднакво и понесли тежки тояги.
— Виждам, че момчето още малко и ще се изпусне — рече единият. — Не на камъните, ясно? Такъв е законът в О — никога на бял камък!
— Слушам, господине — рече Самуна. — Но ако момчето е на зор, чудя се къде ли бихме могли…
— Навсякъде, където собственикът на сградата не излезе да ви изгони — отвърна стражът. — Или някой минувач не ви събори или не ви нахака в стената.
— Послушайте ни — додаде и другият. — Ако ви хванат да боядисвате камъка в жълто, наказанието е да пикаеш седнал цял живот после, ясно ли ви е?
Самуна, Риг и Умбо бързо прекосиха каменния площад и навлязоха в тъмната джунгла от улички. Много малко време им отне да открият занемарена стена, петната по която показваха, че са я ползвали и преди. Умбо беше на зор, но и тримата се възползваха от мястото.
— Не мога да повярвам, че в толкова хубав град позволяват да използваш стените така — рече Риг.
— Радвам се, че не са построили повече каменни сгради в О — отбеляза Умбо. — Нямаше да издържа и пет секунди повече!
— Не знам какво според теб трябва да правят — възрази Самуна на Риг. — Да накарат изискани дами да обикалят улиците с кофи, да събират урината ти и да я отнасят?
— За дами не знам, но ако са момчета прислужници, хич не звучи зле — отвърна Риг.
— О, достойна за гордост кариера — заяви Самуна. — Да си прекарваш дните, като те оплискват и зяпаш пишките на мъжете? Кандидатстваш доброволно за работата ли?
— По-скоро бих умрял — отвърна Риг.
— Тогава не измисляй работа, която не си склонен да вършиш сам.
Самуна като че се ориентираше в лабиринта от улички и само два пъти се наложи да се връща. На Риг това му изглеждаше чудо, защото табелите, окачени високо по стените на сградите, бяха малко, а дори те невинаги бяха верни.
— А, това е старото име — заяви Самуна, когато Умбо забеляза една от тях. — После построиха булевард и го кръстиха с това име. Сега тази се казва… нещо си там, дето не си го спомням. Няма значение. Тук не научаваш имената, а забележителностите и завоите. Мога да попитам всеки наоколо и той да ме напъти към банката на Бъчваря, защото е облицовал сградата си със сив камък — да не се показва твърде горд, разбираш ли, затова сив, а не бял — и после е сложил и часовник високо на стената. Ако питаш някого: „Къде е часовникът на банкера?“, и той не знае, сигурно е поклонник, дошъл да види Кулата, защото никой от тукашните жители не може да не знае това място.
Минаха край много търговци на храна и когато Умбо предложи да спрат при някого от тях, Самуна го дръпна и ги сръчка да вървят.
— Значи ще излапаш някоя мазна мръвка и ще влезеш при господин Бъчваря с оплескани с мазнина ръце, ръкави и предница? И той да ни изхвърли като хора, които си нямат къща да ядат в нея, и маса да седнат на нея, и салфетка, с която да се обършат.
— Но ние нямаме нито едно от тези неща — уточни Умбо.
— Точно затова. А и имаме намерение да се сдобием с тях, затова в банката ще сме гладни и жадни, но няма да приличаме на бедни привици.
— Ние сме бедни привици — смънка Умбо, но Самуна си замълча. А Риг се замисли. Умбо е беден привик, въпреки че във Водопаден брод баща му беше толкова заможен, колкото и всички останали, и семейството му никога не беше гладно, както и всички останали. В гладни времена те си деляха храната — знаеха, че всички, всеки мъж или жена се труди здраво, ако може, и всички се грижеха възрастните вдовици и стари моми да не гладуват и да не замръзват през зимата. Но храна, продавана от търговци на улицата, никой не беше вкусвал, защото такива нямаше. Само Нокс готвеше за чужди хора и трябваше да дойдеш по обедно или вечерно време, за да си хапнеш. Тя никога не изнасяше храната на пътя и не викаше на глас името на блюдото. Странно как, само защото беше на друго място, едно момче, което винаги бе имало достатъчно и не се бе нуждаело от нищо, можеше да стане бедно и да му се налага да ходи гладно от страх, че някой ще забележи бедността му.