Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
— Взема ли си лекарството?
— Да, от днес, ако мога да вярвам на думите й.
— А вярваш ли?
— Колкото обикновено. Да кажем, шейсет процента.
— Ами ти? Ти как си? — попита Джина и изчака. — Стюарт?
Гласът му прозвуча различно — дрезгаво и уязвимо.
— Като че ли и аз едва сега започвам да осъзнавам случилото се. Толкова е — тежко въздъхна той, — трудно. А имам чувството, че ще става още по-трудно.
— Липсва ли ти?
Отне му секунда.
— Карин ли? Не толкова. Просто тази празнота… Все едно пространството около мен е твърде широко. Много съм объркан. И не се изразявам особено добре.
— Изразяваш се достатъчно добре.
— Не е така. Помниш ли как каза, че очакваш да покажа признаци на скръб?
— Да.
— Ами, не знам кога и дали изобщо някога ще се случи това. — Той замълча, след което продължи на един дъх: — Порази ме усещането, че онова, което двамата с Карин сме имали през последните няколко години — поне което аз бях убеден, че имаме, — е било по-скоро отдаденост, отколкото нещо друго. Наистина е било отдаденост, а не любов, каквото и да значи това. Смятах, че няма да се мамим. Няма да се поставяме взаимно в неудобно положение. Че ще бъдем максимално добри с Кимбърли, ще се постараем да не си пречим и да подкрепяме свързания с кариерата избор на другия. Само че някъде по пътя това престана да бъде… всъщност престана да бъде лично. Мислех, че може би някой ден ще се промени — вероятно след като Ким замине, вероятно по-късно. Но сега започвам да осъзнавам, че дори Карин да не беше мъртва, това никога нямаше да се случи. И точно затова сега усещам празнота. Сякаш, след като нея вече я няма, внезапно ми е позволено да изпитам онова, което е липсвало и което съм отричал през последните пет, шест, а може би дори десет години. Знам, че би трябвало да изпитвам по-силна скръб и се чувствам виновен, че не е така, но това е положението. Имам усещането, че започвам да се събуждам. Неправилно ли е?
— Не е неправилно, но не бих го споделила с пресата.
— Ще се опитам да се въздържа.
— И докато още сме на темата, има още нещо, което трябва да избягваш пред репортерите.
— Кое е то?
— Дебра.
— Казах ти, че няма нищо…
— Знам какво ми каза, но аз говоря за възприемането на факта. Тя е красива и независимо дали ти харесва, езикът на тялото й те желае. Почакай един час, гледай репортажа отново по късните новини и ще разбереш какво имам предвид. Нали в момента не е там с теб?
— Тя дори не се качи, Джина. Тръгна си след вечеря.
— Добре. А, Стюарт? Тя може и да е най-свястната жена на света. Не това е важното. Важното е, че репортерите вече я видяха. Така че, и Дебра е част от историята. И ако има начин да стане още по-голяма част от историята, това ще стане, дори и ти нищо да не правиш. Така че за последен път те питам — тя няма по-голяма роля в цялата история, нали?
Мълчание.
— Стюарт?
Той въздъхна в слушалката и каза:
— Това, което ти казах, е вярно. Никога не сме имали връзка. Никога не сме правили секс. Достатъчно ясно ли е?
— Само дето чувам едно „но“.
Още една пауза.
— Преди три години, докато Дебра преживяваше развода си, Карин предложи да я откъсна от цялата лудост, през която преминаваше. Затова я заведох горе на езерото и известно време си правехме походи в околността.
— Колко време?
— Пет дни — отвърна след кратко колебание.
— Пет дни? Ти имаш брак без любов, а тя се развежда. И нищо не се случи?
— Не сме правили секс, ако това…
— Разбира се, че това имам предвид. Не се дръж като Бил Клинтън.
— Не сме. Тя би… сигурно го е искала. Може и да бях изкушен. Реших, че е добра идея да съкратим престоя си с два дни и да се приберем у дома по-рано. За бога, бях женен за сестра й! Имахме уговорка и аз нямаше да я наруша. Това е истината.
— Страхотно. Кой още знае, че сте ходили горе? Кой може да каже?
— Със сигурност бившият й съпруг, а може би и някои от приятелите й.
— Значи ще се разчуе — безизразно каза Джина. — И ще стане част от мотива ти.
— Само че нищо не се случи. И нищо няма да се случи. Уверявам те. Хората ако искат да ми вярват.
— Не говоря за хората изобщо, Стюарт. Имам предвид деветнайсет конкретни човека в голямото жури. Или пък може би дванайсет в процес за убийство.
— Просто ще им кажа истината.
— Стюарт, на мен току-що ми каза истината и не съм сигурна, че това помогна.
— Ами не знам какво друго мога да направя. Чу ли какво още казах на репортерите тази вечер? Още една истина?