Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
— Не. Но доколкото ми е известно, не е престъпление майка и дъщеря да разговарят по телефона.
— Не, господине, просто проверявах номерата, за да видя с кого е говорила жена ви през последните дни от живота си. Дъщеря ви се оказа първият номер, който набрах.
— Добре, вече опитахте. — Пауза. — Чуйте, инспекторе, в момента не й е лесно да се оправи с положението, сигурен съм, че разбирате. Имате ли нещо против да прекратите за няколко дни? Твърде голям проблем ли би представлявало за вас?
— Не, бих могъл да го направя.
— Ще ви бъда признателен. Наистина.
— Добре. Но така и така говорим, ще ми кажете ли една дреболия?
— Знаете мнението на адвокатката ми. По-добре да не го правя.
— Но вече говорихте с мен.
— Явно говоря твърде много. А и нали разполагате със запис? Използвайте него.
— Става дума за времето, когато сте тръгнали от хижата си в Екоу Лейк — продължи Джул. — Казахте, че е било малко преди два часа. Питам се дали сте имали възможност да преосмислите това?
— Защо?
— Защото се опитвам да подредя събитията във времето. Казахте малко преди два. Искате ли да промените тези показания сега?
Джул изчака в мълчание, докато Стюарт каза:
— Не, беше малко преди два. Почти съм сигурен.
— Видяхте ли, не беше толкова трудно? — каза Джул.
14
Кимбърли с половин око гледаше от дивана телевизора с намален звук. Вдигна поглед към баща си, седнал приведен в едно от креслата.
— Добре ли си, татко?
Стюарт й отвърна със слаба усмивка:
— Като че ли горивото ми взе да свършва, милинка. — Пое си леко дъх и продължи: — Не знаех, че си говорила с мама през уикенда.
— Да, малко. — Ким се поколеба и сви рамене. — Това ли питаше полицаят?
— Просто го спомена. За какво си говорихте двете?
— Всъщност не за много неща. Обадих й се два пъти в събота, обаче тя тичаше насам-натам, така че всъщност говорихме само веднъж, в неделя.
— А за какво е търчала в събота?
Още едно свиване на раменете.
— Нали знаеш каква е мама. Все има нещо.
— Не ти ли каза?
Колкото и Стюарт да се стараеше да поддържа положението спокойно, този въпрос предизвика началото на разгорещяване. Ким откъсна поглед от телевизора и го насочи към баща си.
— Какво? Защо ме гледаш така? Да не мислиш, че се опитвам да скрия нещо от теб?
— Не. И не те гледам никак. Просто си помислих, че може майка ги да ти е споменала с какво се занимава и защо не може да говори с теб, че е възможно това да е свързано с онзи, който я е убил, понеже не съм бил аз.
— Исусе, татко, да не би да казваш… мислиш, че съм била аз ли?
Ето започна се, помисли си той. Но на глас каза:
— Не. Не ставай глупава.
Тя седна изпъната на дивана и очите й започнаха да се разширяват.
— Така е! Наистина смяташ, че може да съм била аз, нали? Боже, не мога да повярвам.
Той вдигна ръка към челото си. Беше се научил, че понякога е в състояние да контролира посоката на избухванията на дъщеря си, като не влиза в конфронтация.
— Ким — поде той равно, — хайде да не започваме. Не съм си помислил това и никога не бих могъл. Знам, че обичаше майка си. Просто се опитвам да си представя кой би й сторил подобно нещо. И искам да ми повярваш, че аз нямам нищо общо. Само това искам.
Като по чудо свърши работа. Ким сякаш се затвори в себе си за секунда, после кимна, стана от дивана, приближи се до него и коленичи, поставяйки ръце върху коленете му.
— Разбира се. Вярвам ти. Нима може да не ти вярвам?
— Както и аз не мога да го повярвам за теб, милинка. Никога. — Той я погали по косата и продължи успокоително: — Нос всички тези репортери отпред. Видя ги и чу какво каза Джина. Ще ме превърнат в заподозрян, защото в момента виждат в това сензация. Трябва да бъдем готови. И не се ядосвай. Гневът няма да ни помогне.
— Знам — прошепна тя в шепите си, — знам го.
— Сигурен съм че го знаеш. И точно затова няма да ми се разсърдиш, ако те попитам дали днес си си взела хапчетата?
Тя дигна лицето си към него и кимна сериозно.
— Започнах да ги взимам отново тази сутрин. Съжалявам. В колежа беше толкова приятно, че си помислих… Обаче после си дойдох и… Чух за един купон в Санта Крус, на което няколко първокурсници като мен щяха да ходят… — Тя замълча. — Знам. Съжалявам. Опитвам се.
Той остави нещата така. За днес беше достатъчно.
— Ходила си да се видиш с Бетани? Какво ти каза тя?