Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
— Че е видяла колата ти.
— Не може да бъде. Не съм бил тук.
— Знам. Но тя така мисли, татко. Видяла я е. Някой от колата е отворил вратата на гаража и е влязъл. Кой друг може да е?
— Може би никой. Може би е сънувала всичко това. Забелязала ли е номера на колата?
Стюарт имаше специален калифорнийски номер, на който пишеше „Бари“ — дребна шега, защото името бе анаграма на думата „риба“.
— Не ми каза конкретно за това.
— Е, ако не го е видяла, не е била моята кола.
— Знам, но…
— Просто искам да кажа, че тя може би трябва да се опита да си спомни тази малка подробност. Според теб дали ще се съгласи да разговаря с мен?
— Не знам. Според мен това сигурно би я поизплашило. Не разбрала, че така всъщност казва на полицията, че сигурно ти си убил мама. Докато не й обясних. И тогава почна да ме уверява, че не е искала да се получи така, обаче била сигурна, че е видяла твоята кола.
— Знаеш ли колко тъмни джипове има? Черни, зелени, сини, кафяви. Хайде стига. Обаче не е видяла мен, нали? Как слизам от колата или нещо подобно?
— Не. Но кой друг може да е? Искам да кажа, кой друг може да си отвори гаража автоматично? Мама… и някой…
— Знам, миличка. Знам какво би трябвало да означава това.
Към осем и половина двамата приключиха с вечерята и заподозреният излезе от „Изис“, хванал подръка дъщеря си от едната страна и снаха си Дебра от другата. Около тях веднага се трупаха журналисти, заблестяха светкавиците на камерите, издигнаха се настойчиви гласове.
— Стюарт! Отдели ни минутка!
— Защо уби жена си?
— Колко пари струваше?
— Колко пари струваш ти сега?
— Кои са тези жени?
— Имаш ли си гадже, Стюарт?
Най-сетне Стюарт спря на ъгъла с Ломбард Стрийт и се обърна към тях.
— Знам, че просто се опитвате да си вършите работата, но бих искал най-учтиво да ви помоля да дадете на мен и на семейството ми възможност да се уединим и да скърбим. От лявата ми страна е дъщеря ми Ким, а това е сестрата на съпругата ми, Дебра. Не съм убил съпругата си и ще окажа пълно съдействие на полицията, за да залови онзи, който го е извършил.
— Знаеш, че полицията смята теб за главния заподозрян. Как ще го коментираш? — обади се един репортер.
— Имат право на мнение. Но нали забелязвате, че не съм арестуван? Ако имаха доказателства, щях да бъда в затвора. Но нямат и няма да имат, защото доказателства няма. Не съм убил съпругата си. Само това имам да кажа. А сега моля да ни извините.
— Естествено, видял си снимката, нали? — попита го Джина по телефона.
— На двама ни с Дебра ли? Новините в единайсет започнаха с нея. Да, видях я.
— Каквото и да говориш, хората ще си мислят, че тя е другата жена, знаеш го, нали?
— Нека.
— Това няма да ти помогне.
— Цялата тази публичност е глупава, Джина. Няма да ми навреди, след като няма улики, а аз не виждам да има. А ти?
— Не, но вероятно не беше най-умният ход на света да пъхаш този факт под носа на Джул по телевизията.
— Ще го преживее. Може би ще се научи да не споделя подозренията си с медиите. Ако ще се сражава с мен на този фронт, ще отвърна на удара. Всъщност вече съм едва ли не склонен да го съдя за клевета. Занимаваш ли се с такива дела?
Джина се засмя:
— Не тази седмица. Имам случай на убийство, който май се нажежава. Клиентът ми не спира да говори.
— Има свобода на словото. Възползвай се, ако искаш. Като стана дума… — Той й разказа за по-ранния си разговор с Джул относно спорното време, когато е тръгнал от Екоу Лейк.
— И си му казал, че може би не е било в два часа?
— Не, казах му, че беше точно така.
— Не споменах ли, че предпочитаният отговор е „без коментар“?
— Опитах се. Опитах се.
Мълчание. Накрая Джина каза:
— Как е дъщеря ти?
— Съсипана е. Цяла нощ плака. Започва да осъзнава, че майка й е мъртва. Това и всички неща, които са останали недоизказани помежду им.
— Това с нерешените въпроси е трудно.
— Когато замина да учи в Орегон — днес ти разказах малко за това, — двете тъкмо се бяха скарали заради багажа, който Ким щеше да си вземе или по-скоро да не си вземе. Никакъв грим. Само един комплект дрехи. Хората там нямало да са такива плиткоумници като тук и да се интересуват само от външните неща. Така че в крайна сметка Ким замина, без дори да прегърне Карин. Не влезе да се сбогуват. Просто замина. А ето че малко след това разбира, че майка й е мъртва. Просто се опитва да подреди всички тези неща.
— Може ли да разговаря с някого? Психоаналитик, при когото да ходи редовно?
— Майтапиш ли се? Девизът ни е „по един психиатър дневно“. Не съм сигурен обаче, че точно сега се нуждае от това.