Черният списък
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0016-
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Черният списък». Краткое содержание книги:
— Между другото, щом ме наричате Татяна Григориевна, не мога да бъда и Томилина — засмя се Таня. — Следователката Татяна Григориевна носи фамилното име Образцова, а Томилина е псевдоним. Татяна Томилина няма бащино име.
Ако тази сутрин имах желание да се веселя, несъмнено щях да прихна, когато видях смаяното лице на Серьожа. Мисля, че той дори онемя за известно време.
— Тоест… Искате да кажете… — замънка той. — Фамилното ви име е Образцова, така ли? Татяна Образцова?
— Ами да. А вие защо се развълнувахте толкова?
На това място изпитах известно неудобство. В паметта ми се размърда някакъв смътен спомен. Някъде вече бях чувал това име — Татяна Образцова. Но къде? Паметта на Лисицин обаче се оказа по-бърза и услужлива.
— Значи вие успяхте да докарате Алоян до осъдителна присъда? Четох вашата статия в Бюлетина на следствената комисия. И в Бюлетина на Главния информационен център също…
Тогава си спомних. По дяволите, ама разбира се — обвинителното заключение за Алоян! Много детективи и следователи си бяха изпочупили зъбите о тоя Алоян, два пъти го бяха предавали в съда, но и двата пъти той бе излизал от съдебната зала с гордо вдигната глава и с оправдателна присъда под мишница. За него работеха най-добрите адвокати, от онези, дето навремето бяха защитавали нещастните участници в пуча, а след октомври 1993-а — защитниците на Белия дом. Той даваше подкупи от милиони долари, откупваше се от всичко и всички. Отначало властите се опитваха да притиснат Алоян до стената от приличие, после — от детективско следователски хъс, а после всички го оставиха на мира, като решиха, че собственото им здраве им е по-скъпо. Великият Ашот Мушегович се успокои и продължи да върши машинациите си, но се оказа, че имало човек, който все още се интересувал от дейността му. Този човек била следователката от Петербургското главно управление на вътрешните работи Татяна Образцова, която, без да иска санкция от когото и да било и без да сезира инстанциите, се свързала с редица чуждестранни фирми и получила данни, които й позволили да докаже достатъчно факти, за да даде Алоян под съд за трети път. Този път — успешно.
— Аз оставам в приятелски отношения с бившите си съпрузи — весело каза Таня. — Понякога това се оказва много полезно.
Разбрах, че тя е получила информацията за Алоян от бившия си съпруг, който заминал за чужбина. И нещата веднага ми се изясниха. Разбира се, тя му се е обаждала от къщи, харчила е за международни разговори луди пари, които никой не й е възстановил, но за сметка на това цялата й дейност се е изплъзнала от очите на ръководството и по този простичък начин изтичането на информация към Алоян е било предотвратено.
— Не се ли разори заради този случай? — попитах я, имайки предвид огромните сметки за телефон.
— Разорих се — призна тя. — Но си направих кефа. Защото представяш ли си тази прелест? Дебела, тромава лелка — и предявява обвинение на самия Алоян! Да можеше да зърнеш отнякъде муцуната му, когато го привиках в кабинета си!
— Татяна, престани! — избухнах аз. — Ако чуя още веднъж как наричаш себе си — ще…
— Какво ще? — любопитно попита тя. — Какво ще ми направиш?
— Още не съм решил. Ще ти измисля някакво наказание — пошегувах се в отговор.
В очите й играеха дяволити пламъчета и аз усетих, че кокетният ни спор беше отишъл твърде далеч, за да стане достояние на ушите на Серьожа и на дъщеря ми.
Сергей извади от големия си спортен сак приставката за видео с касетата, взе папката с материалите за априлския пожар, която му бе донесла Татяна, и се сбогува с нас до вечерта. Ирочка — като доверено лице на хазяите: тя постоянно се съветваше с Вера Илинична относно готвенето на разни екзотични гозби — тръгна да ги моли за телевизора. Решихме първо да изгледаме касетата на Вернигора и после да излезем всеки по работите си: Ирочка на пазара, Таня — у съседката на Николай Фьодорович, а ние с Лиля — на плажа.
Дипломатическата мисия на Ирочка завърши успешно и след десет минути ние и тримата седяхме в една от стаите на първия етаж и гледахме видеозаписа. Серьожа се оказа прав — нищо не биеше на очи. Честване на ветерани по случай 50-годишнината от Победата. Клуб „Патриот“ — бившият Дворец на пионерите и учениците, където сега ветерани от запаса се занимават с възпитаване на подрастващото поколение в патриотичен дух и с благословията на местното военно окръжие водят разни военноприложни кръжоци. Съревнование по военноприложни спортове, награждаване на победителите. На трибуната — ветерани. И все в този дух… Защо ли е трябвало Олга Доренко да вземе тази касета?