Черният списък

— Като за мен.

— Заповядайте.

Продавачката ни покани с жест и ни поведе към стойка с рокли и костюми от коприна и шифон. Таня започна бавно да мести окачалките, като оглеждаше придирчиво всяка дреха, а продавачката стоеше като вдървена и не откъсваше очи от ръцете й. Доскуча ми и отидох при стойката с мъжки панталони и якета. Тутакси зад гърба ми цъфна същият онзи юначага, охранителят. Усещах погледа му с тила си и не ми беше много приятно.

— Слушайте, какво става тук? — не издържах в един момент. — Да не ви е страх от рекетьори? Защо ме следвате по петите?

— Не знаете ли? — отвърна дангалакът. — Сега във всички магазини тук е така. В онези, които оцеляха.

— Аз не съм оттук. Какво искате да кажете с това оцеляха?

— Ама наистина ли не знаете? Преди два месеца ни се случи нещастие. Всички скъпи модели се оказаха наплескани с боя. Представяте ли си: някакъв гад с аерозол повреди повече от половината ни стоки. Абсолютно същата история се случи в още четири магазина. А след една седмица — в още няколко. Стоката беше съсипана, все едно че я откраднаха, загубите бяха същите. Някои от магазините не издържаха този финансов удар, фалираха и бяха закрити. Други усилиха охраната, поставиха наоколо телемонитори, взеха на работа повече продавачки, които да вървят след всеки купувач и да проверяват всяка дреха след пробната. Е, вие разбирате, че не всеки магазин може да си го позволи, затова много бизнесмени лека-полека свиха дейността си и затвориха магазините си. Ние още се крепим, но май малко ни остава.

— Ами къде гледа милицията? Намери ли тези хулигани?

— Ха, ще ги намери тя! — ядно възкликна охранителят. — Как пък не си е зарязала другата работа, та да хукне тях да търси!

— Ясно. Може ли да премеря този панталон?

— Моля, кабинката вдясно.

Когато приближих до пробната, видях, че и Татяна влиза в другата кабинка с костюм в ръце. Подир нея оклюмано се потътри продавачката.

Влязохме в съседни кабинки. Чувах как на метър от мен се съблича младата жена и я желаех с невероятна сила. Господи, какво ме е прихванало? Тя да не е магьосница?

Панталонът ми стоеше така, сякаш се бях родил с него. Но погледнах етикета и разбрах всичко. Беше произведен от известна фирма и струваше триста финикийски знака, сиреч долари. То се знае — как ще ми стоят зле на такава цена!

— Таня — повиках я тихо.

Преградите между кабинките бяха малко по-високи от човешки ръст и аз не се съмнявах, че тя ще ме чуе.

— Да-а — веднага отговори тя.

— Как е костюмът?

— Страхотен.

— Ами цената?

— Още по-страхотна.

— Колко?

— Петстотин и осемдесет.

Подсвирнах:

— И ти можеш ли да носиш такова нещо?

— Нямам друг изход. За моята фигура евтини дрехи не съществуват. Тоест съществуват, но не е възможно да ги облече човек.

— Може ли да погледна?

— Влез.

Излязох от кабинката и подадох панталона на застаналия наблизо охранител, който веднага започна внимателно да го оглежда. Завесата към съседната кабинка се отдръпна и аз видях Таня с костюма за петстотин и осемдесет финикийски знака. Е, както се казва, той си ги заслужаваше!