Черният списък
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0016-
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Черният списък». Краткое содержание книги:
Покрай нас постоянно минаваха познати, някои познавах добре, други — съвсем слабо, но почти всички те с любопитство оглеждаха нашата компания. Очевидно през онзи час и половина, който бе минал от получаването на снимките до идването на Рита на плажа, историята бе станала достояние на широката общественост. Моята бивша съпруга страдаше от толкова силна хронична словесна диария, че не преставах да се учудвам как бе успяла да запази толкова дълго време в тайна доверената й измислица за отношенията между Оля Доренко и Игор Литвак. Явно причината бе, че чуждата тайна си е чужда тайна, с нея не можеш да се направиш на интересна. А собствените страдания са благодатен материал, издокарана с тях, можеш да се фръцкаш по приеми и купони. Демек, вижте ме колко съм специална, мъжът ми изневерява, а на мен изобщо не ми пука. Нали именно затова навремето под път и над път бе разправяла измислената от самата нея история за мен и Олга.
Трябваше да намеря начин да остана поне няколко минути насаме с Татяна, за да й кажа за направените снощи снимки. Но като напук покрай нас постоянно имаше някой — или Лиля, или Ирочка и Мазаев. И при Лисицин я бях помъкнал с надеждата да разменим поне две-три думи, но отначало всички заедно търсехме Серьожа, после тримата отидохме в стаята му, а на връщане не успях дори да си отворя устата — спипа ни някаква приятелка на Ритка, чието име не си спомнях, но я познавах по физиономия и сглупих да й се усмихна в коридора. Приятелката се качи с нас в асансьора и провали целия ми план.
Още веднъж придирчиво огледах фоайето и тълпата пред хотела. Не, тук не би се справила никаква служба за безопасност. Още от началото всичко бе организирано неправилно, не биваше изобщо да допускат хората до хотела. Но при всяка друга организация не биха могли да извлекат изгода от мероприятието. Хората искат да видят своя кумир на живо, отблизо, а не той да им се мерне зад бронираното стъкло на движеща се кола. Ето защо те можеха да бъдат заставени да се съберат и дълго да чакат единствено край място, където Юшкевич със сигурност щеше да слезе от колата и да повърви пеша. Имаше само две такива места: летището и хотелът. Но курортистите, пък и местните жители, не биха се помъкнали към летището в такава жега.
Това както и да е, но много се тревожех за Сауле Ибрайбекова. Във върховния момент на хорската възбуда около Юшкевич в хотела би могъл да влезе всеки и да излезе незабелязан. Да не говорим за евентуален изстрел на снайперист. Сауле е жена — макар и не съвсем обикновена, но все пак жена, и ще й трябва доста самообладание, за да не излезе на балкона, когато тълпата възторжено ревне, щом види своя секссимвол. Вярно, бях помолил Серьожа да я предупреди, но опитът ми от общуването с жени показваше, че те ценят предупрежденията от страна на мъже и съветите, които те им дават, не повече от козметичните рецепти от времето на Първата световна война.
Като се правех, че се разкарваме безцелно в очакване на събитието, аз поведох нашата весела компания около хотела, за да огледам още веднъж всички места за възможен достъп и бягство. Местата за достъп се оказаха много, начините за бягство — още повече. И на момчетата от службата за безопасност не можеше много да се разчита. Знаех, че Борис Рудин винаги избира приближените си на принципа на личната преданост, а не според професионалните им качества, и подозирах, че е комплектувал службата за безопасност от хора, безусловно предани лично нему, но неособено грамотни по въпросите на охраната.
Докато оглеждах тропическата градина, гъсто обрасла с някакви екзотични храсти, неволно улових погледа на Юрий Сергеевич, който гледаше тази буйна растителност далеч не с вид на любител на природата. На лицето му бе застинала лека насмешка, в която ясно се четяха същите мисли, които в момента безпокояха и мен. Интересно, дали този социолог разбираше нещо от охрана, или си се подхилваше просто така?
— Как ви харесва тази градина? — попитах го колкото можах по-равнодушно.
— Никак не ми харесва, Слава, никак не ми харесва — отговори той, без да се замисли нито за секунда, сякаш прекрасно разбираше, че го питам не за красотите, а за притаената в градината опасност. — Доколкото разбирам, вие се опасявате от нещо?
— Е, нали гледате телевизия, четете вестници, а и Ирочка сигурно ви е казала какво се случи тук. Убити са две кинозвезди и аз имам всички основания да предполагам, че всеки момент ще загине трета — Сауле Ибрайбекова.
— Сериозно? Самата Ибрайбекова? Заплашва я опасност?