Черният списък

Откъм портичката се чуха гласове — прибираше се Ира. Ние бързо изскочихме от градината и седнахме на стъпалата, които водеха към тяхната стая, сякаш през цялата вечер бяхме седели тук.

— Здравейте, нощни птици! — прошепна Ирочка, когато приближи.

— Здравей, гуляйджийке! — също шепнешком отвърна Таня. — Къде беше?

— Много ще се смеете, но ходихме да се къпем на нудисткия плаж.

— Защо, тук има ли такъв?

— По-точно — имало е. Преди месец го затворили. Дотам се стигало по въжена линия, но миналия месец една кабинка се откъснала и сега всичко е в ремонт. Тъй че опитът ни да се изкъпем голи безславно се провали.

Вътрешно изпитах съчувствие към хубавичката весела Ирочка. Беше ясно, че е тръгнала за нудисткия плаж със своя белобрад социолог със съвършено определена цел и къпането без бански е трябвало да бъде само необходимият фон, тъй да се каже, съпътстващото условие за онова, с което ние с нейната приятелка допреди малко се бяхме занимавали в градината. Интересно — защо ли Мазаев не я е завел в стаята си? Хазяите ли имат идейни задръжки? Или не почива тук за първи път и предишните години е идвал с жена си? На мен, абсолютно щастливия човек, ми се искаше всичко наоколо да е хубаво, затова великодушно предложих:

— А защо ние с Таня не идем да се поразходим? Тя цял ден е седяла пред компютъра и е работила, трябва да се раздвижи. А, Танечка? Ще идем ли?

Татяна се позасмя и изразително погледна към съседния двор. В стаята на Мазаев точно в този момент лампата светна.

— Ами ако нашият учен съсед още не си е легнал, може би има смисъл.

— Таня! — В гласа на Ирочка долових ужас. — Неудобно е. Какво приказваш!

— Няма нищо. Да вървим, Дима. Пътем ще се отбием у съседа.

— Ама вижте… не знам…

— Тук няма нищо за знаене. Само прибери от бюрото книжата ми.

— Благодаря ви — смутено измънка Ирочка.

Излязохме на улицата, аз оставих Татяна пред портичката и отидох до отворения прозорец на съседната къща. Юрий Сергеевич седеше на кревата и замислено изучаваше орнаментите на тапетите, като грееше в длани чашка коняк.

— Господин социолог! — повиках го тихо.

Мазаев трепна и едва не изля коняка на пода.

— О, вие ли сте, Слава! Сепнах се, не очаквах.

— Ще бъда кратък — казах, като се постарах да не прихна. — Ние с Татяна отиваме да се разходим, а Ирочка си е вкъщи. Имате на разположение най-малко един час — гарантирам ви го. Само да не събудите Лиля.

— Но… почакайте, Слава…

— Безброй целувки, ваш Владислав — избъбрих, вече тръгвайки.

— Къде ще отидем? — попита ме Татяна, когато я хванах под ръка и уверено я поведох в неизвестна посока.

— Не знам — отвърнах безгрижно. — Ти къде искаш?

— Вкъщи — сериозно отговори тя. — След любов оставам без сили и краката ми се подкосяват. Явно не съм тренирана като теб.

— За какво намекваш?