Угасване [bg]

Не всичко е наред

5 март 2006

06:13

Джейни сънува. Сънува, отново и отново, съня на Стейси, от който не може да се измъкне. Опитва. С всички сили. Но се проваля при сцената с изнасилвача на задната седалка.

За сетен път сънят спира на ръцете на изнасилвача. И тогава Джейни успява. Успява да задържи погледа си.

Буди се рязко и се изправя, обезумяла, изтръпнала.

— О, боже! — от гърлото й излиза грак, няма глас.

Не вижда. Но някой говори, разтрива дланите, ръцете й. Успокоява я с нежни думи. Тя диша тежко, вдишва, издишва, ронейки горещи сълзи, и всичко, което иска, е да отвори очи. Но те сякаш са отворени.

— Дайте ми очилата! — проплаква. — Не виждам!

— Джейни, аз съм, Кабъл. Тук съм. Очилата ти са у мен и пак ще виждаш след няколко минути. В безопасност си. — Гласът му се пречупва и той спира. — В безопасност си. Просто се отпусни и си почини. Почакай. След минутка ще започнеш да различаваш силуети, а после ще се върне и всичко останало, нали знаеш.

Джейни се строполява обратно.

Трепери, но не си спомня защо.

Опитва се да диша — вдишва, издишва.

— Колко е часът? — прошепва.

— Шест и петнайсет.

Замисля се.

— Сутринта? — предполага.

— Да, сутринта.

Тя отново диша.

— Кой ден?

Кратко мълчание.

— Събота сутринта е, мила. 5 март.

— Стейси О’Грейди тук ли е?

— Не, бейби. Надолу по коридора е.

— Вратата затворена ли е?

— Да.

Джейни не разбира, мозъкът й още е замъглен, погледът също. После лека-полека частици от съзнанието й се завръщат.

Знае, че има две много важни неща, които си бе казала, че трябва да запомни, дори когато всичко беше излязло извън всякакъв контрол. Говори бавно.

— Кабъл?

— Да?

— GHB2. Дърбин сам си го е произвел от два препарата — за сваляне на боя и за отпушване на канали. Така мисля. Проучила съм го отпреди. Не забелязах да го приготвя. Но притежава съставките. А очевидно и уменията.

Тя диша, изтощена е.

— Изхвърля се от организма след дванайсет часа. Тестове на урината. На всички. На всеки един, по дяволите!

Не вижда погледа на Кабъл.

— Добра работа — промърморва той и вече е на телефона. Говори неразбираемо.

Джейни се опитва да се концентрира. Имаше още нещо. Какво? Не може да си спомни.

Той затваря телефона и разтрива ръката й.

Тя си спомня.

— Кюфтетата! — казва. — Наркотикът беше в пунша, но кълна се в бога, не съм пила пунш! Поне не си спомням. Направих му тест. В джоба на дънките ми е. Десният. — Спира. Опитва се да сдържи риданията си. — Сигурно е сложил GBH и в соса за кюфтетата, докато бях в тоалетната да тествам пунша. Боже, колко съм глупава!