Угасване [bg]
- Автор: Макманн Лайза
- Серия: Опасни сънища #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 978-954-641-035-1
- Переводчик: Валентина Донкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Угасване [bg]». Краткое содержание книги:
„Великолепна комбинация от мистерия и лирична история с паранормални елементи, в центъра на която стои едно силно, но уязвимо момиче. Втората част от поредицата «Опасни сънища» ще остави читателите в трепетно очакване на финалния епизод.“„Буклист“
„Лиричен и страховит роман, чиито образи останат за дълго е теб, след като си затворил последната страница, подобно на най-обсебващи сънища.“ Касандра Клеър, автор на „Град от кости“
„Почитателите на свръхестествения трилър и «Шепот от отвъдното» ще бъдат изкушени да се потопят в задъхания ритъм на тази завладяваща поредица.“ „Скул Лайбръри Джърнал“
„Макман примамва младите си читатели, провокирайки интереса им към загадките на неизвестното и ги държи здраво в ръцете си с един бърз и завладяващ съспенс.“ „Къркъс Ривюс“
Клаксонът на автобуса вие, пищи.
Стиска волана до изнемога и мобилизира цялата си воля и ум, за да се концентрира. Излиза от съня точно когато Етел е на косъм от пресичащите дечица.
Стоварва тежък, изтръпнал крак върху спирачката и слепешком се пресяга за ключовете на таблото.
Етел издъхва и умира в мига, в който зрението й се възвръща.
Шофьорът на автобуса й хвърля пълен с възмущение поглед.
Децата бързат към отсрещния тротоар с широко отворени от страх очи, вперени в нея.
Ужасена, Джейни разтърсва глава, за да се съвземе.
— Много съжалявам! — произнася без звук. Гади й се.
Автобусът потегля с ръмжене.
Шофьорите отзад нетърпеливо натискат клаксони, докато тя се бори да запали Етел.
И крещи с всички сили.
И мрази живота си.
И се пита какво, по дяволите, ще се случи с нея, как ще се научи да живее така, че да не убива хора.
Стига пред дома си.
Избърсва мокрото си лице с ръкава си.
С решителна крачка влиза и се насочва право към спалнята. По пътя, без да спира, захвърля палтото и раницата си на дивана.
Отваря гардероба.
Издърпва кашончето и сяда на леглото. Изсипва всичко на купчина и изравя зелената тетрадка. Отваря я, готова на всичко. Прочита отново посвещението.
Този дневник е посветен на всички ловци на сънища. Написан е специално за онези, които ще тръгнат по стъпките ми, когато мен вече няма да ме има.
Всичко, което имам да споделя, се определя с две думи: радост и страх. Ако не искаш да знаеш какво те очаква, моля те, затвори този дневник веднага. Не отгръщай страницата.
Но ако имаш куража и желанието да се бориш срещу най-лошото от твоята участ, за теб ще е по-добре да научиш кое е то, тъй като вероятно ще те преследва цял живот. Моля, приеми го в цялата му сериозност. Защото следващите страници ще предизвикат много повече страх, отколкото радост.
Съжалявам, че трябва да ти кажа това, но аз не мога да взема решение вместо теб. Нито пък някой друг. Трябва да го вземеш сам. Моля те, не прехвърляй отговорността върху чужди плещи. Тя ще ги унищожи.
Каквото и да избереш, знай, че тръгваш по дълъг и тежък път. И съжалението е забранено. Помисли добре. Бъди уверен в решението си, каквото и да е то.
Успех, приятелю!