Угасване [bg]

— Страхотно! — казва Джейни и вдишва дълбоко. Отнякъде идва мирис на цигари.

Вие й се свят. И отново онова странно усещане. Господин Крейтър се приближава по коридора към тях, докато тя се мъчи да си спомни защо е дошла тук.

— Ха, ето те и теб, Здравенячке! — казва.

Изненадващо той се появява облечен, в дънки и риза, макар и разкопчан, с щръкнали напред косми по гърдите.

Джейни се оглежда. Връща се в хола. Там всички са просто голи. „Колко странно“, мисли си тя и се връща обратно, за да вдъхне от студения въздух.

После господин Крейтър я сграбчва за раменете и я обръща с лице към себе си. Лепва й голяма мокра целувка. И се отдалечава.

С танцова стъпка отива да си сине още пунш.

Тя си спомня, че май не го харесваше. Но може би не беше истина.

Толкова е трудно да реши кое е истина.

Отново подушва тютюневия дим и усеща желание да излезе и да запали цигара. Отива до вратата.

Отвън на верандата е тъмно. Господин Уанг излиза след нея с гащите си „Калвин Клайн“. Джейни вдишва студения въздух. Хваща се за парапета, когато господин Уанг започва да я опипва.

— Миришеше ми на цигари — обяснява тя, но не вижда никой да пуши.

После на верандата идва господин Крейтър. Господин Уанг вече целува врата й, докато Крейтър й казва колко е сексапилна и я опипва, говорейки нещо за вдигане на тежести.

Най-после тя си спомня защо го мрази.

И си спомня, че й миришеше на цигари, без никой да пуши.

После, в ума й, докато двамата мъже я целуват и опипват, се появява госпожица Стюбин.

Казва й нещо.

Джейни се мъчи с всички сили да я чуе. Спомня си, че имаше причина да харесва тази стара дама.

„Цигара!“ казва госпожица Стюбин в ума на Джейни.

— Искам цигара — прошепва Джейни.

„Използвай запалката! — казва госпожица Стюбин. — В джоба ти е.“

— Искам цигара! — провиква се Джейни на висок глас. — Сега!

Господин Крейтър влиза в кухнята и се връща с джойнт.

— Как ти се струва това, Здравенячке?

— Добре е.

Джейни взема джойнта, повдига рамене с безразличие и бръква в джоба си. Не знаеше, че има запалка. Може би старата лелка я е сложила там.

И чак тогава до нея достигат думите на Крейтър.

Джейни.

Не желае.

Да я наричат.

Здравенячка.

Олюлява се назад към парапета, пристъпва несигурно, изблъсква ръката на учителя по физическо от гърдите си, захваща лакътя му и го извива, така че той се завърта с лице в противоположната посока, и после силно го изритва в бъбреците.

— Не ме наричай Здравенячка! — изсъсква, без да трепне. — Никога вече!

Той губи почва под краката си и се пльосва на мократа веранда със силно охкане.

Джейни вади запалката от джоба си, докато господин Уанг я зяпа изумен. Оглежда запалката, поема джойнта с устни и вдига капачето.