Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сбогуване [bg]
Сбогуване [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сбогуване [bg]

Электронная книга - «Сбогуване [bg]». Краткое содержание книги:

НЕ ВСИЧКИ СЪНИЩА СА СЛАДКИ… Джейни е завършила училище и прекарва лятото с Кабъл — момчето, в което е влюбена до полуда. Наясно е с бъдещето си и смята, че се е примирила с него. Но тя не може да повлече Кабъл със себе си, макар да знае, че е готов да остане с нея на каквато и да е цена. Джейни вижда само един начин да му даде живота, който той заслужава — тя трябва да изчезне. А това ще убие и двама им. След това се появява един непознат и мистерията, която забулва миналото й, започва да се разплита. Нещата придобиват злокобен обрат и изборът пред нея се оказва по-мрачен, отколкото си е мислила, че е възможно. Единствено тя трябва да реши кое е по-малкото зло, а времето, с което разполага бързо изтича… НАГРАДИ И ОТЛИЧИЯ ЗА ТРИЛОГИЯТА „ОПАСНИ СЪНИЩА“: Книга на годината на Американската библиотечна асоциация Награда на Международната читателска асоциация Награда „Джорджия Пийч Бук“, мастър лист Номинация за наградата „Гейтуей Рийдърс“ Награда „Ейбрахам Линкълн“, мастър лист Награда „Тексас Тейшас“, мастър лист Награда на YALSA, Тийнс Топ 10 Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ Награда „Сибил“, финалист
1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56
Перейти на страницу:

— Добре. — Джейни взима листа и се усмихва. — Благодаря за обяда. И за всичко.

Изправя се и се обръща към изхода.

— Пак заповядай. А сега вече може да спреш да ми се пречкаш.

Усмихва се и изпраща с поглед Джейни.

— Успях! — крещи наум Джейни, докато тича нагоре по стълбите към изхода. Първият труден разговор е вече зад гърба и. Излиза на улицата и отива на автобусната спирка. Отваря оранжевия лист и го прочита с присвити очи.

След минутка го сгъва и бавно и замислено го прибира обратно в джоба си.

13:43

Взема автобуса и слиза в квартала. Този следобед никой не сънува.

Върви пеша до къщата на Кабъл.

Заварва го да боядисва вратата на гаража.

Джейни стои в тревата до алеята за паркиране и го наблюдава.

Мисли за всички неща, които се случиха през последните няколко дни. За целия път, който тя измина. За спадовете и за пълните пропадания.

Смяташе, че ще трябва да се сбогува.

Завинаги.

Но вече не е така.

Тогава защо не се чувства страхотно?

Защото остава проблемът със сънищата му.

Прокашля се.

Кабъл не се обръща.

— Мълчиш — казва. — Чудех се колко още щеше да стоиш там.

Тя прехапва устна.

Пъха ръце в джобовете.

Той се обръща. Има боя по бузата си. Очите му са меки с леки бръчици по краищата.

— Какво става? Добре ли си?

Джейни не отговаря.

Опитва се да спре треперенето.

Той забелязва. Оставя четката.

Приближава се.

— О, милинката ми — казва. Прегръща я. Държи я в прегръдката си. — Какво има?

Гали косата й, докато тя плаче в ризата му.

14:15

В тревата под сенчестото дърво в задния двор. Говорят.

За кошмарите му.

И за бъдещето й.

Дълго, много дълго време.

16:29

Всичко е толкова сложно.

Винаги е така при Джейни.

Не е възможно Джейни да разбере какво ще се случи, колкото и да се опитва. Колкото и Кейб да убеждава Джейни, че не е подозирал до каква степен са тревожни сънищата му и да признава, че може би малко го е страх. И да настоява, че наистина се старае, ама наистина.

Колкото и двамата да продължават да си обещават, че ще говорят за тези неща, когато те се появят. Защото те ще се появяват непрекъснато.

Просто в книгата на Джейни няма „И заживели щастливо“.

Но двамата с Кабъл знаят, че помежду им има нещо. Нещо хубаво.

Има уважение.

Има дълбочина.

Безкористност.

И взаимно разбирателство, което е по-силно от всичко.

И любов.

Те вземат решение.

Решение да решават ден за ден.

Без ангажименти. Без големи планове. Просто живот тук и сега.

Да вървят по пътя. И да избягват напрежението.

И без това има достатъчно навсякъде около тях.

И ако стане, стане.

Дълбоко в себе си тя знае нещо важно.

Научила го е по трудния начин. И е сигурна.

И той е единственото момче, на което ще го каже.

Каквото, такова

17:25

Все още последният ден

— Хей, може ли да ме закараш до едно място довечера? — Бузите й са зачервени. И има проклета смучка. Сами се сетете.

— Разбира се. Къде?

— Някъде в Норт Мейпъл.

Кабъл любопитно свежда глава на една страна, но не пита.

Знае, че и без това няма да му каже.

Усмихва се и поклащайки леко глава, тръгва към печката да приготви вечеря.

— Боже, как те обичам — мърмори.

18:56

Кабъл спира пред сградата. Джейни поглежда първо през прозореца, после към оранжевия лист.

— Да, тук е. — Неспокойна. Не много уверена в това, което прави. — Би ли ме изчакал пет минути, в случай че не ми хареса?

— Разбира се, сладка моя. Ако ме няма, когато излезеш, просто ми звънни. Веднага ще се появя. — Стисва я леко по бедрото и я целува по бузата за кураж. — Сигурно ще съм в някоя от книжарниците наоколо. Може и през кампуса да мина да се поразходя.

1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)