Жената от леса [bg]

- Доби и Бакмейър ли я пратиха при вас?

- С помощта на посредник.

- Предупредиха ли ви за идването ѝ?

- Естер го спомена.

- Какво ви разказаха за нейната история?

- Нищо, освен че е загазила и е сигурна, че я преследва зъл човек.

- Бащата на детето?

- Така предполагаше Естер. Вие ли сте това?

- Не.

- Но пък вие сте тук. Значи Естер е грешала.

Куейл размаха пръст с жест, който при други обстоятелства би могъл да бъде взет за добродушно предупреждение.

- Боя се, че играете семантични игрички. Може би искате Палида отново да ви удари? Или също като Ерол Доби сте любопитна как би изглеждал светът, гледан само с едно око?

Маела си пое дълбоко дъх.

- Не желая нито едното.

- Тогава ми отговаряйте директно. Какво ви каза Карис?

- Каза, че бащата на бебето бил окултист и насилник на жени и деца. Каза, че това, което е взела от него, ще го погуби. Това бяха точните ѝ думи. Не ги разясни и аз не я притиснах.

- Защо?

- Защото не това беше моята задача. Макар и за кратко, моята мисия беше да я закрилям, не да я разпитвам.

- Не сте я опазили много, щом е свършила в гроба.

Маела потръпна. Жилото я убоде, но тя бързо се опомни и очите ѝ заблестяха още по-силно. Тя погледна Куейл повече с разочарование, отколкото с отвращение, сякаш беше дете, казало неприлична дума пред нея.

- Това беше недостойно дори и за вас.

- Не ме познавате достатъчно, за да изказвате подобни преценки, но ще приема, че може би сте права. Оттеглям забележката си. В замяна вие може да се опитате да обясните как така една млада жена, която ви е потърсила за помощ, сега е в моргата, след като е прекарала доста години в земята.

- Тя не пожела да остане - каза Маела.

Гласът ѝ трепереше, но в този случай тя не се срамуваше от емоциите си. Те не бяха признак на слабост: беше ѝ мъчно за Карис и изгубеното ѝ дете и се чувстваше виновна, задето не бе съумяла да ги защити. Маела не бе успяла да убеди Карис да остане при нея. Две нощи: това беше цялата почивка, която си даде Карис. Толкова много се страхуваше от гонителите си. Сега, като гледаше този натрапник в дома си, Маела си даваше сметка, че младата жена е имала право.

Защото Куейл, реши тя, по природа или наклонности, не можеше да се нарече човек.

- Но вероятно сте я насочили към други хора, също както Доби и Бакмейър са я пратили при вас.

- Дадох ѝ някои имена - призна Маела и избърса една сълза. -Възнамеряваше да стигне до Канада, а аз имах познати в Квебек и Ню Брунсуик.

- А в Мейн?

- Не. Тя не искаше да се бави повече тук.

Куейл помисли над всичко това и се обърна към Морс.

- Е?