Жената от леса [bg]

Освен това Смъртта харесваше определени модели. Движеше се в свой собствен такт.

И така, Джаспър Алън, който беше заловил Гилик и Одет преди канадската граница и получи шрапнел от мазилка за отплата; Джаспър Алън, който носеше името на баща си, дядо си, прадядо си и прочее чак до онзи Джаспър Алън, който се бе бил в обсадата на Форт Сейнт Джордж през декември 1723 г., когато абенаки обградили укреплението на Томастън на Коледа и нападенията продължили трийсет дни след това, а въпросният Джаспър Алън, първи в рода си, изгубил живота си няколко месеца по-късно, когато абенаките пленили китоловните кораби на капитан Уинслоу и сержант Харви и заклали всички бели мъже на бордовете им; Джаспър Алън - баща и съпруг, който след раждането на три дъщери най- сетне беше дарен със син, комуто да предаде името на предците си; Джаспър Алън - щатският полицай, чу метронома на Смъртта и несъзнателно затанцува в такт.

Алън беше на по-малко от петнайсет минути път от дома си, когато спря една „Хонда Сивик“ седан, която летеше по асфалта към Лагранж. Двамата млади мъже вътре се казваха Дейл Пътнам и Гари Нюхаус, макар че това щеше да стане ясно много по-късно, също както и причината за този развой на събитията - чак когато всички замесени, с изключение на един, вече бяха мъртви. Пътнам имаше издадена заповед за арест заради нарушение на пробацията и кражба чрез измяна. Това само по себе си би било достатъчно, за да попадне в окръжния затвор, дори двамата с Нюхаус да не превозваха четиристотин вързопчета с хероин в багажника, всеки по десет пакетчета[16]. Бяха ударили добра сделка в Ню Йорк: по 30 долара на вързопче, или 12 000 долара за цялата стока, която в Мейн можеше да се продаде най-малко по 15 долара на пакетче. Пътнам и Нюхаус очакваха гарантирана печалба от 48 000 долара, от които трябваше да върнат 18 000 на този, който им осигури парите, и така щяха да им останат по 15 000 на калпак за нова инвестиция. Със сигурност щяха да я направят, защото Мейн беше една голяма вена, която само чакаше дозите си: Нюхаус лично познаваше трима пичове, които ползваха по петстотин пакетчета седмично, по десет на инжекция.

Ето защо последното, което им трябваше, бе някакъв уродлив шибаняк, облечен в синьо, да ги спре заради някакви си десет мили над ограничението, особено като се имаше предвид, че Пътнам, който седеше на волана, тъкмо го отпускаше метът и беше на ръба на истерията. Всичко това донякъде обясняваше защо, докато подаваше шофьорската си книжка, Пътнам намери за уместно да извади един „Хай Пойнт С9“ и да простреля Джаспър Алън под брадичката, за да го убие на място. После двамата мъже изхвърлиха тялото в храстите и подпалиха полицейския джип, за да унищожат камерата на таблото и харддиска в багажника, след което потеглиха към предградията на Линкълн. Там скриха хондата в гаража на порутена къща, която беше на пазара за имоти достатъчно отдавна, за да се предположи, че никога няма да бъде продадена, и отидоха в едно заведение за бързо хранене, откъдето се обадиха на спонсора си, комуто първоначално решиха да не казват нищо за убийството на полицая.