Жената от леса [bg]

- Не вярвам, че ви е останала милост.

- О, ще останете изненадана.

Едва сега той я удостои с вниманието си. Маела изпита странно усещане - като онова, което понякога обзема човек в галериите за изкуство, когато се загледа в портрет, нарисуван от някой стар майстор, и си даде сметка за разстоянието във вековете.

- Еврейка ли сте? - попита той. - Заинтригува ме аналогията ви преди малко.

- Баща ми беше евреин, но се оженил извън общността, така че според Тората не съм еврейка и не бих могла да бъда, дори и да исках.

- А искате ли?

- Не.

- Защо?

- Баща ми беше единственият в рода, който се е спасил от лагерите. Двамата с майка ми избягали точно преди да ги заловят.

- Останалите явно не са имали късмет. Личното ми убеждение е, че много италиански евреи са оцелели от Холокоста.

- Но и над седем хиляди са загинали.

Похитителят ѝ се съгласи със съжалително кимване.

- Такова минало би накарало някои хора да прегърнат наследството си, а не да го отхвърлят - отбеляза той.

- Живеем в окаян свят. Не виждам причина да давам повод на отблъскващи мъже да ме мразят още повече.

- А защо изобщо биха ви мразили?

- Фактът, че съм жена, обикновено е достатъчно основание, или поне така показва личният ми опит.

Мъжът погледна през рамото ѝ към невидимата фигура зад гърба ѝ.

- Подозирам, че колежката ми би се съгласила с твърдението ви.

- Тя ли ме повали?

- Да.

- Значи ще ме разберете, като ви кажа, че пет пари не давам за нейното мнение. Какво използва?

- Хлороформ.

- Гадно нещо.

- Но не смъртоносно.

- Това ли ме очаква?

- Зависи.

- От какво?

- От резултатността на разговора ни.

- Как се казвате? Не съм привърженик на анонимните разговори.

- Наричайте ме Куейл.

- Нямате ли малко име?

- Вече не. Мой ред е да ви задам въпрос: вярно ли е, че помагате на жени в затруднено положение?

- Няма да отрека.

- И не бива. Това е благородно занятие.

- Държите се покровителствено, но това е ендемично за вашия пол.

- Търся една жена, с която може би пътищата ви са се пресекли. Казва се Карис Ламб.

Маела Ломбарди не реагира нито с думи, нито с промяна в изражението.

Куейл я притисна.

- Познато ли ви е това име?

- Не бих казала.

Шамарът от дясната страна на главата ѝ беше толкова силен и злобен, че Маела усети как нещо в шията ѝ се скъса и когато понечи да я изправи, неволно извика от болка. Устата ѝ се напълни с жлъчка и тя повърна върху себе си и килима, засрамена от това, въпреки че нямаше за какво. Заплака, а не искаше да плаче пред тези хора или пред когото и да било. Цял живот беше защитавала уязвимите от хищните. Жени и деца бяха намирали пътя към сигурността чрез нея. Ако в света имаше справедливост, и Маела щеше да получи закрила в момент, в който се нуждаеше от нея. Но светът не беше справедлив, защото се управляваше от мъже.

Жената отиде в кухнята и се върна с мокра кърпа, с която избърса лицето на Маела и част от мръсотията по пуловера и полата ѝ.