Жената от леса [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #16
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547330009
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жената от леса [bg]». Краткое содержание книги:
Келет рискува да погледне иззад ствола на дървото и видя ясно очертан силует на едно възвишение между две дървета на юг от гроба. Въпреки дебелите дрехи, беше сигурна, че това е жена. След броени секунди фигурата се обърна и изчезна.
Келет изпусна стаения дъх. Просто зяпач. Не си струваше вниманието. Щеше да отбележи случая в дневника и да предупреди Мел Уайт, когато дойде да я смени, просто за да го има предвид и да се оглежда.
Тъкмо прибираше пистолета в кобура, когато чу влажен, хлъзгав звук и нещо цопна в калта и водата в основата на гроба. Едва тогава Келет забеляза, че кожата ѝ е все така настръхнала, а пулсът - ускорен. Извади отново оръжието и тихо се приближи.
Мушамата продължаваше да плющи под дъжда и не се виждаше добре какво има отдолу, но все пак се забелязваше ясно движение, като че ли някакво голямо животно ровеше в пръстта, за да се скрие от приближаващия хищник.
Шляп.
Тя чувстваше страха му, защото беше същият като нейния, и различаваше формата му, защото беше същата като нейната. Съществото легна свито в ямката, оставена от тялото на мъртвата жена, и въпреки че очертанията ѝ бяха променени при изваждането на тленните останки и последвалото търсене на детето, то като че ли се намести лесно в кухината.
Шляп.
Съществото сякаш осъзна по-непосредствена заплаха от тази, от която беше избягало, и се обърна към Келет. Тя усети миризмата на гнило, видя кухите орбити на очите му, видя корема му - уголемен, но изсъхнал, каквото е било и каквото е могло да бъде. Но това не беше същество само от кости и стара кожа: Келет видя дърво и бръшлян, клони и дребни животински кости, като че ли бе събирало разни неща оттук-оттам, за да запълни собствените си липси. Съществото раззина паст като звяр, може би да извика от тревога или да изръмжи предупредително.
Шляп.
После то отново се раздвижи; видя се една дупка дълбоко в склона, която беше наскоро изкопана или останала скрита, и то впълзя със змиевидни движения в нея, докато накрая се виждаше само едно ходило, кост на пета, а после и тя се скри, и калта запълни дупката подире ѝ, сякаш никога не е била, сякаш присъствието ѝ в този свят беше измислица на неспокоен ум, който помътня. Келет се свлече до дървото, а то я подкрепи, преди тя да падне на земята и да остане там, в съзнание, но сляпа за всичко наоколо, докато двигателят на Мел Уайт не я изтръгна от ступора и тя отиде да го посрещне, без да му казва нищо за това, което беше видяла, освен за фигурата в далечината.
45
Раждаемостта в Мейн бележеше постоянен спад през последното десетилетие, но въпреки това Паркър трябваше да провери почти 13 000 регистрирани живи раждания за годината, в която беше починала жената в гората. Седнал в спокойния си кабинет у дома, той отвори атласа на Мейн на картата на Пискатакуа, отбеляза мястото на гроба, сложи компаса върху него и начерта широк кръг с радиус около петнайсетина мили, който не излизаше извън границите на окръга.
Ако беше прав в догадките си за познаването на местността - а изглеждаше разумно да приеме, че са верни, и да разшири обсега на издирването само ако се наложеше, - то трябваше да провери само сто и шейсет регистрирани раждания през въпросната година. Броят им можеше да бъде допълнително намален след посещението му на гроба: тялото беше заровено на почти метър под земята, което беше значителна дълбочина и предполагаше, че е извършено от човек, който не се е страхувал, че ще го смутят. Въпреки всичко беше трудно да се изкопае такава яма през зимата, защото земята беше твърде корава, така че можеха да се изключат децата, родени през януари, даже вероятно и в края на декември. Изкушаваше се да изключи и февруари, но реши да подходи по-предпазливо: земята тогава не е толкова замръзнала, че да не може да се копае, но достатъчно студена, за да съхрани тялото.
Освен ражданията обаче през същия период в Мейн бяха обработени над двеста законни осиновявания само от държавната агенция за закрила на децата и още много от различни лицензирани частни агенции. Като се имаше предвид раждаемостта, това означаваше, че регистрираните законни осиновявания в окръг Пискатакуа бяха доста малко, и той можеше да изключи всички деца, чиято възраст към момента на осиновяване не отговаряше на параметрите.
Всичко това предполагаше, че човекът, погребал майката, е решил да прикрие своите или нейните следи, като регистрира бебето под името на друга жена или измисли достатъчно убедителна история, за да издейства официално осиновяване. И двете не бяха особено трудни, но Паркър реши да разгледа първо по-простия вариант, а именно регистрирането на раждане.